3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
С., 01,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 822 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 511/16.11.2010 г. по т.д. № 314/2010 г. на Софийски АС се оставят в сила решения от 11.02.2010 г. и от 26.04.2010 г. за поправка на ЯФГ по т.д. № 2024/2007 г. на СГС. С първоинстанционното решение се: 1. Осъжда Ел Ем И. Е.-С. да заплати на А. -С. на основание чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД сумите: 53 126.88 лв. неустойка за частично неизпълнение на задължението за инвестиции за 2004 г. по приватизационния договор от 5.08.99 г. ведно със законната лихва, 4 043.18 лв. лихва за забава, и 1 573.41 лв. разноски., 2. Отхвърля иска по чл.92 ЗЗД за разликата от присъдените 53 126.88 лв. до претендирания размер от 66 572.55 лв., както и иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата от 4 043.18 лв. до претендирания размер от 5 220.50 лв., 3. Осъжда АСпК да заплати на Ел Ем И. Е. сумата 40.74 лв. разноски., 4. Осъжда Ел Ем И. Е. за заплати на СГС 2 286.80 лв. д.т. на основание чл.63,ал.3 ГПК-отм. С последващо решение от 26.04.2010 г. е допусната поправка относно името на съдията.
Против решението са подали жалби и двете страни. Ищецът АСпК го обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени и са присъдени разноски. Ответното Е. го обжалва изцяло, но правният му интерес се свежда до частта, с която исковете са уважени.
1. По касационната жалба на ищеца
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът Ползва ли се частният свидетелстващ документ с доказателствена сила, когато страната, която го представя, удостоверява с него изгодни за себе си факти ?, бил решен в противоречие с опр. № 600/7.10.2002 г. по ч.гр.д. № 545/2002 г. на V г.о. С обжалваното решение съдът бил приел, че с представените протоколи за предаване на сумите, приходни и разходни касови ордери, ответникът е доказал плащане.
Твърдяното противоречиво решаване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не е налице. С обжалваното решение е прието, че протоколите са частни свидетелстващи документи, но те следва да бъдат ценени по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Така продължава представената от самия касатор практика и точно така е постъпил решаващия съд в случая.
2. По касационната жалба на ответника
В изложението по чл.284,ал.,т1 ГПК се твърди, че въпросът Допустимо ли е да се поправя ЯФГ в мотивите на решението?, бил решен в противоречие с практиката на ВКС-определения по т.д. 320/2008 на ІІ т.о., гр.д. 4493/2008 на ІІ г.о., гр.д. № 175/2010 на ІІ г.о., ч.т.д. № 368/2008 на І т.о. и др.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице. Определенията по чл.288 ГПК не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, други определения от цитираните не се ползуват със СПН, но никъде не е прието, че поправка на ОФГ е недопустима в мотивите на решението. Чл.247 ГПК не прави разграничение между мотиви и диспозитив на решението. Освен това поправката е извършена от първоинстанционния съд, чието решение не е предмет на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допускат до разглеждане по същество. При този изход на производството разноските следва да останат така, както са направени.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 511/16.11.2010 г. по гр.д. № 314/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: