3
гр. д. № 2021/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 426
София, 01.07. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2021/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. П. А. е подала касационна жалба срещу решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на Окръжен съд –Монтана в частта, с която е отхвърлена претенцията й, предявена на основание чл. 346 ГПК по сметките срещу П. М. П.. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите: 1. а – кой е подобрител в съсобствен имот – съсобственикът или лицето, на което съсобственикът е възложил извършването на подобренията; 1. б – възниква ли вземане за ищеца ако той не е извършил подобренията лично, а чрез възлагането им на трето лице, на което не ги е платил; 1. в – подобрител ли е съсобственика-суперфициар, извършил изграждането на жилищните сгради на основание право на суперфиция по време на брака, но чрез възлагане фактическото строителство на своя собствена фирма като едноличен търговец.; 2. какви са правомощията на въззивния съд във връзка с преценката на доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд.
Ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че в полза на А. И. А., съпруг на касаторката, и П. М. П. е било отстъпено през 1995 г. право на строеж върху имот с идентиф. 48489.9.79 от съсобствениците на имота, за построяване на петнадесет жилища, между които и четири с идентификатори 48489.9.79.11, 48489.9.79.12, 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14 по КК и КР на [населено място]. Правото на строеж е реализирано до 1997-1998 г. Правна последица от това е, че описаните имоти са станали съсобствени между носителите на правото на строеж. Притежаваните от А. А. 1/4 ид. ч. от тези обекти са били предмет на публична продажба, извършена през 2103 г. и след спечелен търг с постановление от 02.03.2010 г. са възложени на съделителите Б. Б. Ж. и Л. С. Ж.. По отношение на останалите построени обекти в имота е установено, че носителите на правото на строеж са се разпоредили с него като са го продали на трети лица и с получените средства са изпълнили обектите.
Касаторката е поддържала, че строителството на описаните четири обекта е извършила заедно със съпруга си А. А., чрез възлагане на строителството на [фирма] като са вложили свои средства. Съсобственика П. П. не е взел участие в строителството на обектите. Той е изготвил архитектурния проект и е съдействал за реализиране на правото до етап издаване на строителни книжа.
В този смисъл за събраните гласни доказателства, с които е установено, че ответникът не е взел участие в организиране и извършване на строителните работи. За построяването на обектите се е грижил изцяло съпругът на касаторката, като част от строителните дейности са били възложени на него, действащ като [фирма]. П. след 1997 г. е напуснал [населено място] и се е установил да живее в [населено място].
Поддържала е, че с реализирането на суперфициарното право на П. от нея и съпругът за нея е възникнало правото на вземане за подобрение, тъй като реализирането на чуждото право на строеж съставлява подобрение по смисъла на закона. Претендирала е за себе си заплащане на ? от стойността му, съответстваща на обема на нейното суперфициарно право.
Съдът е отхвърли иска като е приел, че строителството на тези четири обекта е извършено в резултат на реализиране на отстъпено право на строеж, поради което те не съставляват подобрение на имота. След реализирането му касаторката, като носител на съответна идеална част от това право, придобито в режим на СИО, е съсобственик на имотите. Въззивният съд е изложил свой правен извод за неоснователност на претенцията като е приел, че строителството е извършено не със средства на касаторката и съпругът й, а със средства придобити от него в качеството му на едноличен търговец на основание сключени предварителни договори за покупко-продажба със съделителите Б. и Л. Ж. и други лица.
Въпроси № 1а и 1б не са разрешавани от съда. Когато съсобственик на ограниченото вещно право на строеж възложи извършването на строителството на трето лице, действията на това трето лице съставляват изпълнение на договор за строителство, а не такива на подобрител на имота.
Поставеният материално-правен въпрос 1в също не е обусловил решаващия извод на съда за основателността на иска.
Реализирането на чуждо право на строеж със знанието и без противопоставяне на носителя му представлява подобрение по смисъла на закона, когато за това са вложени средства и труд на подобрителя.
Искът е отхвърлен тъй като е намерено за недоказано твърдението на касаторката да е вложила свои и на съпруга й средства за реализиране на правото на строеж, притежавано от П. П..
Прието е, че строителството е извършено от съпруга на касаторката А. А., действащ като едноличен търговец „А. П. – А. А.”.
Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не обуславят общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Поставеният в т. 2 на изложението процесуален въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него, тъй като не е разрешен в противоречие с задължителната практика, формирана по него и в частност с представените към жалбата решение на ВКС. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка събрани доказателства по делото и е достигнал до обоснования извод, че касаторката не е установила да е вложила свои средства за реализиране на съпритежаваното суперфициарно право от нея, съпругът й и ответника П. П., поради което за нея не е възникнало право на вземане.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация П. П. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие. От представения договор за правна помощ сключен на 05.02.2015 г. с адв. Д. Д. се установява, че е уговорено и платено възнаграждение от 2000 лв. за подаване отговор по касационната жалба и представителство пред ВКС. Тъй като обжалваното въззивно решение не се допуска до касационна проверка, то на ответника се следва възнаграждение само за подаване на отговор на касационната жалба. Тъй като в договора не е посочено какво е уговорено за тази правна дейност, то дължимия разход ще бъде определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съгласно чл. 9, ал.3 от наредбата възнаграждението за отговор не може да е по-малко от 500 лв., поради което до този размер ще бъде уважено искането за присъждане на разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на Окръжен съд –Монтана в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й. П. А. за подобрения в съсобствен имот, предявена на основание чл. 346 ГПК срещу П. М. П..
ОСЪЖДА Й. П. А. да заплати на П. М. П. от [населено място], [улица], вх. В, ап. 32 сумата 500 (петстотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: