3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 01.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3064/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Д. от [населено място] срещу решение № 1942 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 1128/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-22 състав решение № 8184 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 5786/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 32 015 лв., недължимо платена за погасяване задълженията на А. Б. Д. по сключен от него и “Банка ДСК“ ЕАД ипотечен кредит от 11.04.2008 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че с извършеното от него плащане на процесната сума е изпълнено едно чуждо задължение – това по сключения между ответната банка и неучастващото в делото лице А. Д. договор за кредит, което изпълнение е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, доколкото този договор не е сключен с оглед личността на кредитополучателя. Касаторът изразява несъгласие и със становището на решаващия състав, че правният му интерес за погасавяне на задължението на кредитополучателя А. Д. има значение единствено във вътрешните отношения между него и това лице, като не е отчел обстоятелството, че за извършените плащания по кредита е бил поканен от служители на банката в личното си качество на обезпечил кредита с ипотека на свой имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС), както и че произнасянето на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Между ответника „Банка ДСК“ ЕАД и третото неучастващо в делото лице А. Б. Д. е сключен договор за ипотечен кредит от 11.04.2008 г.; За обезпечаване задълженията на кредитополучателя по този договор ищецът Р. Е. Д. е учредил ипотека върху свой недвижим имот; Същият е извършил множество плащания по кредита, възлизащи на общата сума 32 015 лв., като от заключенията на изслушаната по делото счетоводна експертиза се установява, че с тази сума е намален дългът на кредитополучателя А. Д..
С оглед на тези факти, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на предявения от Р. Е. Д. срещу „Банка ДСК“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 32 015 лв. Приел е, че тази сума не е недължимо платена на банката, тъй като се касае за плащане в хипотезата на чл. 73 ЗЗД, т. е. доколкото договорът за кредит не е сключен с оглед личността на кредитополучателя, то извършеното от ищеца като трето за облигационната връзка лице плащане има погасителен ефект. Според съдебния състав, в случая ответната банка не се обогатява, тъй като получава суми, които й се дължат, а материално легитимиран да възстанови тези суми на ищеца е длъжникът по договора за кредит, чието задължение е погасено с тях.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Напълно достатъчно за това е липсата на конкретно формулирани въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В същото се съдържат единствено теоретични разсъждения за приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и оплакване, че съдът неоснователно не е кредитирал заключението на експертизата, установяващо факта, че банката е получила сумата от продажбата на учредената в нейна полза ипотека, без обаче да са поставени въпроси в тази връзка. С оглед на това и доколкото касационната инстанция не разполага с правомощия да изведе служебно въпросите (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отделно от това, необходимо е да се отбележи, че дори и да бяха поставени конкретни въпроси, касационният контрол отново не би могъл да бъде допуснат, тъй като първото от поддържаните основания (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) е недоказано – цитирано е решение на ВКС, без да е посочено делото, по което същото е постановено и поради това е невъзможно да бъде индивидуализирано и издирено, а второто основание (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) не е надлежно заявено. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая касаторът твърди наличието само на едната от тези кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1942 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 1128/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: