3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 12.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4885 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура – В. срещу решение № 127 от 19.07.16г.по в.гр.дело № 310/16г.на Апелативен съд – В. в осъдителната му част.
Постъпила е касационна жалба и от Д. Н. В. срещу въззивното решение в отхвърлителната му част.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 225 от 24.02.16г.по гр.дело № 3156/15.на Варненския окръжен съд,с което на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена П.Р.Б. да заплати на Д. Н. В. от [населено място] сумата от 7 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.290 НК ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 21.04.11г.до окончателното изплащане.За разликата над 7 000 лв до 26 000 лв искът е отхвърлен.
В изложението жалбоподателят АП-В. сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото.
Жалбоподателят Д. В. счита,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване поради разнопосочното прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД от различните съдилища и в условията на динамично променящата се икономическа обстановка в страната.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими.Подадени са срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 26 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,поставен за разглеждане и от двамата жалбоподатели,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е прието,че срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.290 НК,както и че срещу него е била взета мярка за неотклонение”подписка”.Събрани са глсни доказателства,установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца от воденото срещу него наказателно преследване, реживяните от него стрес и притеснения,разрив в отношенията с приятелката му.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил всички относими по делото факти – продължителността на наказателното производство около 3 години; налагането на най-леката мярка за неотлонение „подписка”; негативните преживявания на ищеца,породени от опасността срещу него да бъде постановена осъдителна присъда,да изтърпи и наложеното преди това условно наказание „лишаване от свобода”; накърненото чувство за достойнство и ограничаване на социалните му контакти,съпроводени със семейни проблеми.С оглед на това е прието,че сумата от 7 000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
С оглед изхода на производството разноските остават за сметка на страните,както са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 127 от 19.07.16г.по в.гр.дело № 310/16г.на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.