4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 16.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 715 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”Алианц България” срещу Решение № 205 от 26.10.2017 год. по т.д.№ 353/2017 год. на Варненски апелативен съд с която е приета за основателна въззивната жалба на Г. М. К. срещу Решение № 244 от 04.04.2017 год. по т.д.№ 1111/2016 год. на Варненския окръжен съд и е приета за неоснователна въззивната жалба на застрахователното дружество срещу същото решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и основанието по чл.280 ал.2 (нова) ГПК в хипотезата „очевидна неправилност”.
Ответникът по касация Г. К., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски и приложен списък по чл.80 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Г. К. е пострадала в резултат на ПТП на 29.04.2014 год. Произшествието се е случило в светлата част на денонощието около 16 ч. в [населено място] на сп.”Н.” по линията на обществения транспорт.
Автобус „Мерцедес”, осъществяващ функции по обществения транспорт с водач Г. К. спрял около 16 ч. на спирката. Нямало слизащи пътници. Имало качващи се, като последни се качили майка и дете. През това време Г. К. седяла на пейка на спирката и разговаряла по мобилен телефон. След качването на последните пътници, водачът, като не видял в близост до автобуса други желаещи да се качат, задействал механизма за затваряне на вратите и потеглил, без вратите все още да са се били затворили напълно. В този момент Г. К. решила да се качи в автобуса. Затичала се и се опитала да задържи с ръка затварящата се задна врата, но механизмът на вратата не позволил задържането и в отворено състояние, крилата на вратата изблъскали К. и тя паднала на пътното платно, като дясната задна гума на автобуса преминала през десния и крак. Автобусът веднага спрял, на К. била оказана помощ, но уврежданията вече били причинени. Било е проведено наказателно производство, водачът Г. К. е бил признат за виновен в нанасянето на две средни телесни повреди на К.. Деянието му е квалифицирано по чл.343а ал.1 б.”а” предл.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.68 ал.2 ЗДвП и чл.132 т.3 ЗДвП, като на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Застраховател по риска „Гражданска отговорност” е ЗАД”Алианц България”. Предявеният срещу застрахователното дружество иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350000 лв. и имуществени вреди в размер на 2485.95 лв.
Ответникът е направил възражение за допринасяне за вредоносния резултат, поради това, че Г. К. е предприела качване във вече потеглило и със затварящи се врати превозно средство.
Първоинстанционният съд е счел е за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 100000 лв. за неимуществени вреди с оглед вида на уврежданията, естеството и интензитета на търпените болки и страдания. Приел е за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат до размера на 15%, поради което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди 85000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 2185.5 лв.
ВнАС е бил сезиран с жалбите и на двете страни по спора, съответно в частта с която е бил уважен или отхвърлен искът за неимуществени вреди. Всяка от страните е оспорила изводите на ВнОС относно прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД – наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и приетата степен на съпричиняване. Съставът на въззивния съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и следва да бъде 180000 лв. Счел е за неправилен изводът на ВнОС за степента на допринасяне от страна на пострадалата за вредоносния резултат и го е определил на 1/4. Това е наложило редукция на дължимото обезщетение, което би следвало да бъде 135000 лв., поради което е присъдил на К. още 50000 лв. С оглед размера на съпричиняване е изменил (намалил) и размера на обезщетението за имуществени вреди. В тази част решението не е обжалвано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен въпроса: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за основателни или неоснователни?”
По отношение на въпроса се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 76/2012 год. по т.д.№ 377/2011 год. на ІІ т.о. и Решение № 581/2010 год. по гр.д.№ 1019/2009 год. на ІІІ г.о.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното:
Не е налице противоречие на произнасянето на ВнАС с произнасянето по правни въпроси, обусловили произнасянето на ВКС с посочената по-горе съдебна практика. Това е така, поради обстоятелството, че становището на въззивния съд не се основава на избирателно игнорирани доводи на единия от въззивниците, а на безспорно установените факти по делото при обстойно обсъждане на тезите и възраженията и на двете страни по спора. Посоченият от касатора въпрос е риторичен и по естеството си съставлява твърдение за допуснато от апелативния съд нарушение на процесуалния закон.
По отношение второто въведено основание за допускане на факултативния касационен контрол: Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението поради неправилна преценка за степента на съпричиняване на вредоносния резултат не може да обоснове извода, че решението на ВнАС е очевидно неправилно съобразно направените по-горе разяснения, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика
С отговора на жалбата Г. К. е поискала присъждането на разноски, съобразно заплатеното адв. Възнаграждение, доказателства за което са представени. Такива ще следва да бъдат присъдени в размер на 2085 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 205 от 26.10.2017 год. по т.д.№ 353/2017 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД”Алианц България” с ЕИК-040638060 да заплати на Г. М. К. с ЕГН-[ЕГН] сумата 2085 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.