2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр.София, 17.05. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
Г. Н.
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 5373 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Ц. против решение №5115 от 16.6.2016 г., постановено по гр.д.№14326 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-43-102 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 27992 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Първо Г.О., 42 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Л. Л. П. и С. Х. П. иск с правна квалификация чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 22.12.2011 г., постановено по гр.д. №145 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Втори „Г” въззивен състав, с което по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 28.01.2002 г., сключен между П. А. Ц. и Л. Л. П..
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли пояснението относно смисъла, който имат употребени в исковата молба изрази при изложението на фактическата обстановка по спора, изменение на основанието на иска? Разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи според касатора на решение № 80 от 9.7.2014 г. по гр.д. № 5554/2013 г. на Трето Г.О. на ВКС.
2. Допустимо ли е в случаите на замяна на петитум, когато се стига до предявяване на нов иск, съдът да се произнесе по първоначално предявения иск, или по него съдът се десезира? Въпреки изявлението на ищеца, че не поддържа друг петитум, съдилищата са се произнесли по първоначално предявения иск, което противоречи на решение № 473 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1537/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба С. и Л. П. считат, че тя е недопустима, нередовна и не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил иск за нищожност на съдебно решение, с което е бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 28.01.2002 г. между него и Л. Л. П., с подробно изложени в исковата молба твърдения. След отговора на исковата молба и определението на съда за насрочване на делото в публичното заседание, съдържащо проект за доклад, пълномощникът на касатора е уточнил, че не поддържа първоначалното искане за прогласяване нищожност на съдебното решение. Той е изменил петитума и е поискал от съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на имота, тъй като този имот не съществува. Софийският районен съд е отказал да допусне изменението на иска и е отхвърлил първоначално предявения иск за нищожност на съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. На свой ред въззивният съд е приел, че касаторът се е опитал да измени едновременно основанието и петитума на иска, което представлява предявяване на нов иск и затова е счел за законосъобразен отказа на въззивния съд да допусне такова изменение на иска. Ето защо, съобразявайки се с първоначалния предмет на делото, този съд е потвърдил първоинстанционното съдебно решение.
От гореизложеното е видно, че съдилищата са се произнесли по първоначално предявения, а не по изменения от касатора иск. След като по изменения иск не се е формирала сила на присъдено нещо, първият въпрос на касатора няма значение за изхода на спора. Дори да се приеме, че отказът да се допусне изменение на иска не бил законосъобразен, това процесуално нарушение не се отразява на решението по първоначално предявения иск за нищожност на съдебното решение. Този извод следва от обстоятелството, че обжалваното решение касае друг предмет и няма пречка касаторът да предяви нов иск, съдържащ изменената обстоятелствена част и петитум. Въпросът би имал значение за делото само ако съдилищата се бяха произнесли по неправилно допуснато изменение на иска във вреда на обжалващия. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора касае допустимостта на обжалваното решение и се отнася до възможността при изменение на иска ищецът да оттегли или да се откаже от първоначално предявения иск. Както е прието в цитираното от касатора решение № 473 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1537/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, изменението на иска може да се съчетае с оттегляне или отказ от иска. Десезирането на съда обаче трябва да се извърши по правилата на тези два института, които пораждат различни правни последици. В случая ищецът, представляван от компетентен адвокат с пълномощно да оттегли или да се откаже от иска, е отправил до първоинстанционния съд само изявление, че не поддържа първоначално предявения иск. Съдържанието на това изявление не е достатъчно, за да се приеме, че е налице оттегляне или отказ от иска. Съдът от своя страна не е бил задължен да дава указания на ищеца да уточни изявлението си. Такова задължение за съда не произтича от служебното начало, което се разпростира само до необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, до следене за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, както и до съдействие на страните за изясняване на фактическата страна на спора/чл.7, ал.1 от ГПК/. Съдът обаче не може и не следва да дава указания на страната относно защитната и позиция/решение №429 от 21.06.2010 г. по гр.д. №1151 от 2009 г. на Първо Г.О. на ВКС/, която включва преценката за оттегляне или отказ от иска. Особено недопустимо, с оглед равноправието на страните в процеса, е съдът да дава такива указания на страна, която е представлявана от пълномощник с необходимите правни познания. В случая пълномощникът е могъл съобразно чл.233, ал.1 от ГПК и в настоящата фаза на процеса да извърши валиден отказ от иска и по този начин да предизвика обезсилване на въззивното решение, което обаче не е сторил. При това положение, след като до този момент липсва оттегляне или отказ от иска, няма редовно десезиране на съда, поради което обжалваното въззивно решение е допустимо. Разрешението на въззивния съд по втория въпрос на касатора не противоречи на решение № 473 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1537/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, тъй като няма съчетание на изменението на иска с валидно оттегляне или отказ от първоначално предявения иск.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5115 от 16.6.2016 г., постановено по гр.д.№14326 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-43-102 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 27992 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Първо Г.О., 42 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Л. Л. П. и С. Х. П. иск с правна квалификация чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 22.12.2011 г., постановено по гр.д. №145 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Втори „Г” въззивен състав, с което по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 28.01.2002 г., сключен между П. А. Ц. и Л. Л. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: