О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 19.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1599 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Инвестбанк” АД, [населено място], представлявано от адв.Й. Д., срещу определение № 192 от 16.03.2018г. по в.т.д. № 603/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че не е налице влязъл в сила съдебен акт по преюдициалното производство, тъй като въззивното определение, потвърждаващо отказа на първоинстанционния съд за конституирането му като трето лице – помагач, подлежи на касационно обжалване. Твърди, че при постановяване на определението си въззивният съд не е взел предвид и обстоятелството, че е депозирана молба за отмяна на влязло в сила решение по т.д. № 566/2016г. на ОС Варна. Поради това счита за неправилен и необоснован извода, че няма качеството на страна и в производството по в.т.д. № 603/2017г. на Варненски апелативен съд. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ищцата М. Р. И. от [населено място] и ответниците „Камбитов и син” ЕООД /н/, [населено място] и „Паяков” ЕООД, [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател е подал въззивна жалба срещу постановеното от Варненски окръжен съд решение по т.д. № 566/2016г. Обжалвал е с частна жалба и определение, постановено по същото дело, за оставяне без уважение на искането му да встъпи като трето лице – помагач. По частната жалба е образувано ч.т.д. № 604/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, като производството по въззивната жалба е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че преюдициалното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, потвърждаващ определението на Варненския окръжен съд. С оглед на това е приел, че частният жалбоподател няма качеството страна в процеса и не разполага с правото да обжалва първоинстанционното решение.
Определението е правилно.
Изводът на въззивния съд, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение, е законосъобразен. Безспорно, конституираното по реда на чл.218 ГПК трето лице – помагач разполага с правото да извършва всички процесуални действия в образуваното исково производство. Това негово право обаче се поражда от момента, в който е възникнало собственото му процесуално правоотношение, т.е. от постановяване на определението за конституирането му като страна във висящия процес. В случая „Инвестбанк” АД не е придобило качеството на страна в процеса с оглед постановеното по ч.т.д. № 604/2017г. въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение за оставяне без уважение на искането му за конституиране като трето лице – помагач.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че въззивното определение, постановено по реда на чл.220 вр. чл.218 ГПК, подлежи на касационно обжалване. Характеристиката на този съдебен акт е дадена в т.9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване. При отказ да се допусне встъпване на третото лице по реда на чл.218 ГПК не е налице преграждане развитието на производството – хипотеза по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Определението на въззивния съд с посочения предмет не е и от кръга на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. В случая въззивното определение по ч.т.д. № 604/2017г. е влязло в сила в деня на постановяването му, като изчерпването на процесуалния ред за обжалване изрично е посочено в диспозитива на съдебния акт.
Без значение за допустимостта на подадената от „Инвестбанк“ АД въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение е наличието на подадена молба за отмяна на това решение, поради което дори и такава молба да е налице, не би се отразило на правилността на обжалваното определение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 192 от 16.03.2018г. по в.т.д. № 603/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: