4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3714 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Р. Т. и С. Ю. Т. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. Х., против определение № 1162 от 11 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 862 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г., с което е потвърдено определение № 126 от 25 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 1839 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2011 г. за оставяне без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за възстановяване на пропуснат едноседмичен срок за внасяне на определена държавна такса по подадена от тях жалба срещу решение № 458 от 29 октомври 2012 г. по гр.д. № 1839 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2011 г., производството по молбата е прекратено и са присъдени разноски, и въззивният съд също е присъдил разноски.
В жалбата се сочи, че по делото надлежно упълномощена от ищците е била адв. С. Я. със съдебен адрес в [населено място], като със същото пълномощно ищците са упълномощили и адв. П., на която са изпращани съобщенията от съда; в адвокатското пълномощно е изрично посочен единствен съдебен адрес за призоваване, до който не са били изпращани призовки, съобщения и уведомления, като същият адрес е бил посочен и в исковата молба; като процесуален представител на ищците адв. Я. не е получавала нито едно съобщение по делото на посочения от нея адрес в пълномощното и в исковата молба и не е била уведомявана от съда както за изготвянето на съдебния акт, така и за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, което е било в нарушение на чл. 38 ГПК; адв. Я. направила справка по делото на 11 декември 2012 г. и установила, че депозираната от адв. П. въззивна жалба е върната поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса и на същата дата е подала молба с искане пропуснатият срок да бъде възстановен; след като адв. Я. е била пълномощник по делото е следвало съдът да изпраща съобщения на нейния съдебен адрес, което е гаранция, че ищците по делото са уведомени надлежно за действията на съда; по своя инициатива адв. Я. разбира, че има разпореждане за връщане на въззивната жалба, на самото разпореждане е отразена датата, на която адв. Я. е уведомена и молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 2 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се даде отговор на въпроса при изрично посочен съдебен адрес в адвокатското пълномощно, изпращането на съдебни съобщения на различен от посочения адрес представлява ли процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ГПК и следваше ли съдът да изпрати съобщение на посочения в пълномощното съдебен адрес. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се представят определение на ВАС и определение на ВКС.
Ответникът К. А. Х. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. К., в отговор на частната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че за жалбоподателите като молители едноседмичният срок за подаване на молба за възстановяване на срок е започнал да тече от датата, на която им е връчен препис от разпореждането за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й, с което те са уведомени за пропускането на срока за поправянето й; разпореждането им е връчено със съобщение на 3 декември 2012 г. чрез адв. П., срокът за възстановяване изтича на 10 декември 2012 г. – присъствен ден, а молбата е подадена на 11 декември 2012 г.; неоснователни са доводите, че срокът за подаване на молбата за възстановяване на пропуснатия срок не е започнал да тече от момента на получаване на съобщението за пропускането на срока, тъй като преписът от разпореждането не е изпратен на посочения в адвокатското пълномощно адрес на адв. Я. – от представеното с исковата молба пълномощно е видно, че ищците са упълномощили адв. Я. и адв. П., като и за двете е посочен само един адрес, който е този на адв. П. според посоченото в исковата молба; при наличие на двама пълномощници, всеки от които самостоятелно представлява ищците, доколкото друго не следва от овластяването, съдът не е длъжен да изпраща съобщения и на двамата, а връчва на който и да е от тях редовно; въззивната жалба е подадена чрез адв. П. и на нея е връчено разпореждането за връщането й.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като не е разрешен в обжалваното определение.
Частните жалбоподатели питат дали е налице процесуално нарушение в случай, че при изрично посочен съдебен адрес в адвокатското пълномощно съобщенията на съда са изпращани на различен от посочения адрес, както и дали съдът е задължен да изпрати съобщение на посочения в пълномощното съдебен адрес. От представеното на л. 14 от първоинстанционното дело пълномощно е видно, че ищците С. и А. Т. са упълномощили адв. А. П. и адв. С. Я., със съдебен адрес в [населено място], [улица] права от тяхно име да образуват и да ги представляват пред районния съд по дело с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, и други права. В договора за правна защита и съдействие под имената на адв. П. и адв. Я. отново е вписан само „съдебен адрес [населено място], [улица]”. На първо място, в адвокатското пълномощно, както и в договора за правна защита и съдействие, е посочен адресът на адв. П., на който са изпращани и съобщенията по делото. Ето защо не е налице каквото и да е нарушение според изрично посочения въпрос на касатора. От друга страна, ГПК борави с понятието „съдебен адресат”, което е определено в закона като лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на адресата или на пълномощника. В случая адв. П. и адв. Я. са пълномощници по делото и връчването следва да стане на пълномощниците по делото. Частните жалбоподатели са пропуснали да поставят правния въпрос – при наличието на повече от един пълномощници по делото, нередовно ли е връчването, ако бъде извършено само на единия от тях. В този смисъл са изводите на въззивния съд, но пропускът от страна на частните жалбоподатели да поставят относимия правен въпрос, не позволява допускане на касационното обжалване. При тези обстоятелства обсъждането на представената съдебна практика не е необходимо.
Ответникът Х. претендира присъждане на разноски, които са в размер на 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1162 от 11 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 862 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ОСЪЖДА А. Р. Т., ЕГН [ЕГН] и С. Ю. Т., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на К. А. Х. с адрес в [населено място], [улица], сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: