3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С., 24.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1219/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П. Й. – от [населено място] вх.№6827/27.02.2015 г. на В. срещу Определение № 4910 от 18.12.2014 г. по ч.т.д.№2068/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №15784 от 11.11.2014 г. по гр.д.№ 13174/2014 г. на Варненски районен съд, с което при цена на иска над 25 000 лв., на основание чл. 104 т. 4 ГПК производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Варненски окръжен съд, на основание чл. 118 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност, като въпросът е дали делото е от търговски характер; поддържа, че съдът го е разгледал от формална гледна точка – съобразно цената на иска и произхода на вземането, като пренебрегва същността на спора, който е дали съществува правото или не, и неправилно приема, че договорите за банков кредит са търговски договори по ТЗ – банковата дейност е регламентирана в специални закони и договор между банка и физическо лице има за предмет пари, а не свързан с вещи и права оборот, лихварството не е търговска дейност.
По делото е приложена и жалба вх.№ 571/09.01.2015 г. на В. срещу същото въззивно определение, в която жалбоподателят излага, че неправилно В. отказва да уважи искането да се разгледа отрицателен установителен иск за преклузивна давност по отношение на принудителното събиране на дълга, като в случая цената на иска е ирелевантна и не следва да се взима предвид при определяне родовата подсъдност, и тъй като давността може да бъде разгледана от всяка инстанция, следователно от всеки съд, счита, че може да бъде разгледана и от В..
В изпълнение дадените от В. с Разпореждане № 339/12.01. 2015 г. по ч.т.д.№ 2068/2014 г. указания за отстраняване нередовност на жалбата, жалбоподателят поддържа в Молба №3374 от 02.02. 2015 г., че касационното основание е по чл. 280 ал. 1 т. 3 хип. 2 ГПК – развитие на правото, като е необходимо конкретизиране на подсъдността с оглед характера на спора по преклудиране на права по изпълнение на задължение. Счита, че наличието на правото да упражниш принуда по упражняване събирането на дълг, е различно от спора за съществуването на дълга, следователно традиционното тълкуване на цената на иска се явява неприложимо, тъй като няма отношение към самата принуда – давността е еднаква независимо от размера на дълга, който остава непроменен, не се търси правопроменящо, правопораждащо или правообразуващо решение, а прогласяване настъпване на юридически факт.
Ответникът по частната касационна жалба „Р. (България)” ЕАД – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение с оглед данните по делото, приема следното:
Подадената частна жалба има характер на частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното определение е потвърдено определение на районен съд, с което се прегражда развитието на делото пред сезирания съд. С оглед цитираната жалба вх.№571/09.01.2015 г. на В., предхождаща частна жалба вх.№6827/ 27.02.2015 г., по която е образувано настоящото производство, при връчено на жалбоподателя на 05.01.2015 г. съобщение за изготвяне на въззивнвото определение, следва да се приеме, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено образуваното пред В. производство по иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника 128 267.96 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит от 01.10.2007 г., съгласно чл. 104 т. 4 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на В. на основание чл. 118 ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че е предявен иск за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата, съставляваща главница по договор за кредит, тя представлява правото, предмет на защита, затова цената на иска е определяща за родовата подсъдност и определяне на компетентния съд.
Поставеният от жалбоподателя въпрос относно определяне родовата подсъдност и компетентния съд по иск за установяване недължимост на задължение по договор за кредит, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед по чл.417 ГПК, който иск е основан на довод за изтекла погасителна давност, е релевантен за делото,тъй като обуславя правилността на обжалваното определение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 2 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. Разпоредбата на чл. 104 т. 4 ГПК за подсъдността на окръжния съд като първа инстанция по искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. с изключение на посочените в закона, е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения. Предявеният иск е за установяване недължимост поради изтекла погасителна давност на вземането на Банката към ищеца по сключения договор за кредит. Създадена е от ВКС съдебна практика на основание чл. 274 ал. 3 ГПК относно характера на договора за банков кредит, като абсолютна търговска сделка (чл. ал. т.7 пр. 1 ТЗ) и затова, че спор относно вземане, основан на договор за кредит, съставлява търговско дело – Опр.№ 759/29.11.2012 г. по ч.т.д.№707/2012 г. на ВКС, І т.о., Опр.№707/15. 09.2011 г. по ч.т.д.№ 565/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. За определяне родовата подсъдност на иска е определяща цената на иска, съгласно чл. 104 т. 4 ГПК, за която подсъдност съдът следи служебно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №4910 от 18.12.2014 г. по ч.т.д. № 2068/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: