О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 25.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2251/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №521/15.01.2016г.,подадена от З. Л.-Г.,чрез пълномощника й адвокат И. Ц.,против решение №623/10.12.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№795/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №483/09.06.2015г. по гр.д.№1073/2010г. по описа на Пазарджишки районен съд за допускане на съдебна делба между С. М. Г./Сакинди/ и З. К. Л.-Г. на недвижим:самостоятелен обект в сграда,с идентификатор 55155.503.729.1.29 по кадастралната карта на [населено място],одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изп.директор на АГГК,с площ 61,01кв.м,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещшения,брой на нива на обекта-1,ведно с 4,368%идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,находящ се в седеметажна жилищна сграда в [населено място],с идентификатор 55155.503.729,ведно с изба №24 със застроена площ от 36 кв.м,с предназначение на самостоятелния обект жилище,като дяловете на съделителите са:за С. М. Г./Сакинди/-1/3 идеална част и за З. К. Л.-Г.-2/3 идеални части.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал, че с исковата си молба против З. К. Л.-Г., ищецът С. М. Г.,твърди, че с ответницата са наследници на М. В. Г., починал на 26.12.2009г., ищецът е негов син, а ответницата- преживяла съпруга,като след смъртта си наследодателят оставил в наследство недвижим имот представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 55155.503.729.1.29 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрена със заповед РД -18-97/ 28.10.2008г. Изп. Директор на АГКК, с площ от 61,01кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, брой на нива на обекта- 1, ведно с 4,368% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в седеметажна жилищна сграда , обозначена като сграда с идентификатор 55155.503.729.1, построена в имот обозначен с идентификатор 55155.503.729, находящ се на административен адрес : [населено място], бул. „К. М. Л. „ 103 , ет.6, ап.24 , ведно с изба № 24 със застроена площ от 3,69 кв.м. с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 55155.503.729.1.23 , под обекта : 55155.503.729.1.20 над обекта,поради което иска от съда да постанови решение , с което да допусне процесния имот до делба, при квоти в съсобствеността по ? ид.ч. за всеки един от съделителите. Съдът е посочил,че в срока по чл. 131 ГПК с постъпилия писмен отговор на исковата молба,ответницата З. Г., поддържа, че наследодателят приживе се е разпоредил с имуществото си чрез универсално завещание в нейна полза и тя е станала негов едноличен собственик,а от своя страна в първото по делото заседание, ищецът С. Г., чрез своят процесуален представител, е направил възражения, че саморъчното завещание не е автентично и евентуално- че с представеното от ответницата саморъчно завещание, наследодателят е накърнил запазената част на ищеца, която му се полага по закон и същата следва да му бъде възстановена.След анализ и преценка на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че правилно е прието за установено, че страните в настоящото производство са законни наследници на М. Г.,и съгласно чл.5 и чл.9 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част равна на частта на всяко дете.Съдът е отбелязъл,че въпреки направените възражения от страна на ищеца С. Г. относно направеното саморъчно завещание от наследодателя за неговата автентичност и недействителност на разпореждането поради липса на воля,последното е останало недоказано,поради което завещанието в полза на ответницата е произвело своите правни последици.По отношение възражението на ищеца за накърнена със завещателно разпореждане запазена част, с правно основание чл.30 от ЗН,съдът е посочил , че последният е наследник с право на запазена част, която е била накърнена, с извършеното в полза на ответницата завещателно разпореждане, като след възстановяване на тази запазена част правата на ищеца в недвижимия имот следва да бъдат в размер на 1/3 ид.част,а ответницата съответно се явява собственик на останалата част от този имот с права в размер на 2/3 ид.части,поради което правилно при тези права и между тези съделители е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по два въпроса:
1.Ако няма намаляване на завещателното разпореждане при универсално завещание,лицето със запазена част има ли дял в делбените имоти?
Окръжен съд Пазарджик е приел,че с универсалното завещание,направено в полза на доверителката ми,е накърнена запазената част на ищеца и е допуснал делба като е определил дял 1/3 ид.ч. за ищеца.По настоящото дело завещателното разпореждане не е намалено по искане на лицето със запазена част.Няма данни или твърдение,че това е извършено по друго дело.При това положение явно Окръжен съд-Пазарджик приема,че не е необходимо да се намалява завещателното разпореждане,за да се признаят собственически права на лицето със запазена част.
Точно по този въпрос Окръжен съд Пазарджик е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС.”,като се позовава на решение по гр.д.№125/2010г. по описа на ВКС,Іго,според което е прието,че правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в делбеното производство и с възражение и съдът е длъжен да се произнесе по него по съществото на спора,с което ще се формира сила на присъдено нещо по тази претенция.В тази връзка,касаторът навежда доводи,че трябва да има диспозитив на съда по този въпрос в решението му,което в случая липсва.
С приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно,правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният правен въпрос е неотносим към същите,както и доводите на касатора в тази връзка,защото последните не кореспондират на установеното и прието по делото, във връзка с направеното възражение от ищеца Г.,а именно,че с универсалното завещание от общия наследодател в полза на ответницата З. Г. е нарушена запазената му част,което възражение е прието за основателно и съдът е постановил решението си,както това е отразено в мотивите му,определяйки дяловете на съделителите съответно на това.Ето защо,неотносима и посочената от касатора задължителна практика на ВКС.
По отношение оплакванията,изложени от касатора за липса на диспозитив на решението по отношение на възстановяването на запазената част,ако счита,че е налице такъв порок на постановеното първоинстанционно решение,в смисъл,че същото е напълно,следва да го отстрани по предвидения за това процесуален ред,но това не е предмет на настоящото производство.
В точка втора от изложението си,касаторът твърди,че/цитирам/:
„2.Решението на Окръжен съд-Пазарджик противоречи на практиката на ВКС и по следния въпрос”Длъжен ли е съдът да изложи мотиви,с които обсъди всички доводи,възражения или становища на страните по делото?”
В конкретния случай във въззивната жалба има оплакване,че районният съд е допуснал делба БЕЗ ДА е намалил завещателното разпореждане-в решението на първоинстанционния съд липсва такъв диспозитив.Въззивният съд е описал,че има такова оплакване във въззивната жалба,но никъде не е обсъдил това ни оплакване.”,
Като касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№952/2015г. по описа на ВКС,ІІІго.,според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните,да прецени правнорелевантните факти,от които произтича спорното право,както и всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото.
К. съд намира,че обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС,тъй като изложеното с цитираните по-горе решаващи мотиви на същото, са разгледани всички направени възражения на страните,доводите на последните,както събраните по делото доказателства,включително възражението за накърняване на запазената част на ищеца,което е прието за основателно и това е отразено в мотивите на решение.
По отношение на оплакването за липса на диспозитив за неговото намаляване,вече бе посочено, във връзка със заявеното по точка първа от изложението по-горе,за реда на отстраняването му,но не и по реда на касационното обжалване на въззивното решение.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №623/10.12.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№795/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: