О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София 25.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7218 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. К. чрез особен представител адв.Е. А. срещу решение от 22.02.13г.по гр.дело № 9/13г.на Окръжен съд – Монтана.С него е потвърдено решението от 23.11.12г.по гр.дело № 391/12г.на Районен съд – Монтана в частта,в която е допуснат развод и е прекратен брака между Б. С. Н. и Е. А. К.,сключен с акт № 00188 на 3.09.09г.в [населено място],поради дълбоко и непоправимо разстройство.В частта,в която е постановено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата Е. К. решението е отменено и вместо това е постановено друго,с което е прието,че вина имат двамата съпрузи.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
От изложението се извежда въпроса: следва ли фактическата раздяла да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака,или съдът следва да преценява отражението й върху брачните отношения с оглед на всички доказателства по делото.Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,в т.ч. и ППВС № 10/71г.,на което се позовава жалбоподателката.Обжалваното решение не противоречи по правните си изводи с тази практика.Това е така,защото съдът е приел,че основанието за развод е дълбокото и непоправимо разстройство на брака,като е обсъдил фактическата раздяла между страните наред с другите обстоятелства по делото,за да направи извод,че брачната връзка съществува само формално.
Доводите на жалбоподателката са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез неправилна преценка на данните по делото,довела до необоснованост на решението.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 22.02.13г.,постановено по в.гр.дело № 9/13г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.