3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 26.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 898/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД със седалище в [населено място] срещу определение от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1128/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството – частен жалбоподател за възстановяване на внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата 500 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че след като е оттеглил въззивната си жалба преди връчване на препис от нея на насрещната страна и преди изпращането й на въззивния съд, няма законово основание да му бъде отказано възстановяване на внесената за разглеждане на жалбата държавна такса. В подкрепа на тезата, че държавната такса подлежи на възстановяване като недължимо платена, жалбоподателят се позовава на практиката в определение № 221/09.05.2018 г. по ч. т. д. № 888/2018 г. на ВКС, І т. о., и определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С въззивна жалба вх. № 162365/10.12.2018 г. „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД е обжалвало решение по гр. д. № 16313/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявен срещу дружеството иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). На 18.01.2019 г. жалбоподателят е представил пред първоинстанционния съд доказателства за внесена по сметката на Софийски апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 500 лв. След като е констатирал, че жалбата е редовна, на 21.01.2019 г. съдията – докладчик от Софийски градски съд е разпоредил да се изпрати препис от същата на насрещната страна за отговор в двуседмичен срок. Преди приключване на процедурата по администриране на въззивната жалба, на 22.01.2019 г., пред Софийски градски съд е депозирана молба от „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, съдържаща изявление за оттегляне на въззивната жалба и искане за връщане на внесената държавна такса. С разпореждане от 28.02.2019 г. съдията – докладчик от първоинстанционния съд е разпоредил делото да се изпрати по компетентност на Софийски апелативен съд.
С определение от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1128/2019 г., състав на Софийски апелативен съд е прекратил производството по подадената от „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД въззивна жалба вх. № 162365/10.12.2018 г. поради оттегляне на жалбата и е оставил без уважение искането на дружеството – жалбоподател за връщане на внесената държавна такса от 500 лв. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съдебен състав е приел, че внасянето на държавна такса за въззивно обжалване предпоставя редовността на въззивната жалба, съгл. чл.261, т.4 ГПК и след като таксата е била дължима още към момента на подаване на жалбата и сезиране на въззивната инстанция – аргумент от чл.73, ал.3, пр.1 ГПК, тя не подлежи на възстановяване при прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на редовната жалба. Даденото разрешение е аргументирано със създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС в определение № 157/14.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2601/2018 г. на ІІ г. о. и определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ г. о.
Определението, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на държавна такса, е правилно.
Представянето на документ за внесена държавна такса по чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е едно от изискванията за редовност на въззивната жалба в случаите, когато обжалващата страна дължи държавна такса. Поради това и по аргумент от чл.73, ал.3 ГПК страната дължи заплащане на таксата още към момента на подаване на въззивната жалба. Редовната въззивна жалба поражда суспенсивен и деволутивен ефект – препятства влизането на обжалваното решение в сила и пренася спора от първоинстанционния пред въззивния съд, който е длъжен да образува производство по нея и да я разгледа по същество.
В конкретния случай частният жалбоподател е обжалвал с въззивна жалба постановеното срещу него осъдително решение на Софийски градски съд и е внесъл дължимата за въззивното обжалване държавна такса. С внасяне на таксата въззивната жалба е породила присъщия на редовната въззивна жалба деволутивен ефект и разрешеният с обжалваната част от първоинстанционното решение правен спор е пренесен пред сезирания с нея въззивен съд – Софийски апелативен съд, в чиято компетентност е било произнасянето относно по – нататъшния ход на жалбата. Оттеглянето на редовната въззивна жалба, извършено след изпращане на препис на насрещната страна, е десезирало въззивния съд от разглеждането на очертания с жалбата правен спор, но не е освободило първоинстанционния съд от задължението да препрати жалбата на компетентния въззивен съд за произнасяне по предпоставките за прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата. Предвид обстоятелството, че държавната такса за въззивно обжалване е била дължима към момента на подаване на жалбата и внасянето й е съставлявало условие за редовност на жалбата, въззивният съд правилно е приел, че независимо от последващото оттегляне на жалбата таксата не е недължимо платена и няма основание да бъде върната на жалбоподателя. В същия смисъл е и разрешението, възприето в посочените в частната жалба определения на ВКС, което частният жалбоподател е интерпретирал погрешно, за да обоснове становището си за неправилност на обжалваното определение.
По изложените съображения определението по гр. д. № 1128/2019 г. на Софийски апелативен съд е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1128/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на ЗАД „ОЗК – Застраховане” за възстановяване на внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата 500 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :