О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№426
С., 27.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на01.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4599/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.№2020-3600/30.05.2014г.,подадена от М. О. С.,чрез пълномощника й адвокат Г. Ц.,против решение от 07.04.2014г. на Окръжен съд [населено място],постановено по гр.д.№52/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 11.12.2013г. по гр.д.№70677/2012г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него е постановено:отхвърля предявения от М. О. С. против П. Ж. М.,починал в производството и заместен от неговите наследници И. А. М.,Ц. П. М.,М. П. М. и М. П. М.,иск с правно основание член 32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на УПИ ХV в кв.6 по плана на [населено място],обл.М.,като неоснователен,като са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,нарушен е материалния закон,допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба И. А. М.,Ц. П. М.,М. П. М. и М. П. М.,чрез пълномощника си адвокат Б. Ц.,в депозираната писмена защита,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество жалбата е неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,във връзка с твърдението на ищеца,настоящ касатор М. О. С.,че съсобствеността между страните е възникнала по регулация/на основание одобрения през 1993г. регулационен план,който действа и понястоящем,по който въпрос няма спор между страните.Съдът обаче е посочил,че по делото няма доказателства този план да е приложен,а с влизане в сила на ЗУТ/31.03.2011г./,отчуджителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове отпада и съсобствеността върху общия по регулация парцел се преобразува обратно в собственост в границите на включените в него имоти,като също така при липсата на доказателства за уредени регулационни сметки за изравняване на частите в съсобствения по регулация парцел,включително и до изтичане на срока по параграф 6 от ПР на ЗУТ не може да се приеме,че е налице съсобственост.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че не може да се приеме,че е налице съсобствен между страните имот и че са налице основанията за разпределяне на неговото ползване.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С оглед процесуалните изисквания на чл.280,ал.1 ГПК за допустимостта на подадената от мен жалба срещу Решението на Окръжен съд Монтана с настоящото ангажирам следните отменителни основания:
По точка 1:
Решението противоречи на практиката на ВКС във връзка с правилното приложение на чл.32,ал.2 от ЗС.
Тази практика е ангажирана с Тълкувателно решение №13 от 10.04.2013г.”,
след което се посочва какъв е спора между страните,какви са правата им и се навеждат аргументи,че първоначалния ответник е пречил с действията си за достъпа на ищцата до имота,като спор за правата на страните не е имало в процеса,а /цитирам/:”Този спор за съсобствеността –дали е налице такава и при какви обстоятелства е натрапен с въззивната жалба,за съжаление неправилно приета от съда с постановяване на отменителното си решение.”
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,а това е този въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос.В изложението са касаторът навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в подкрепа сочи задължителна практика на ВКС, които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за законосъобразност на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 ГПК.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай ,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба,следва да се присъдят на основание член 78,ал.2 ГПК направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложение договор за правна защита и съдействие от 07.07.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2014г. на Окръжен съд [населено място],постановено по гр.д.№52/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. О. С. от [населено място] да заплати на Ц. П. М.,И. А. М.,М. П. М. и М. П. М. сумата от 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: