О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
Гр.София, 28.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2523/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична [община] срещу Решене № 1317/12 юни 2017 г. по т.д.№ 1642/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 73/13 януари 2017 г. по т.д.№ 706/2016 г. на VІ ТО, 7 състав на СГС. С първоинстанционното решение СО е осъдена да заплати сумата 37 804,99 лв., представляваща неплатена част от индексираната цена на извършена от [фирма] София през януари 2013 г. транспортна услуга за обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 по договор от 24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз ведно със законната лихва от 29.01.2016 г., както и 11 280,63 лв. мораторна лихва за забавено плащане на сумата 37 804,99 лв. за периода 21.02.2013 г. – 28.01.2016 . и сумата 2426,19 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата 176 423,27 лв. по фактура № 11662/31 януари 2013 г. на основание чл.86 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете срещу касатора.
[фирма] – ответник по касация, изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на САС, подлежащо на непряк касационен контрол, и нередовностите й са отстранени. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос допустима ли е автоматична корекция на цената на транспортната услуга съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ, само на основание клаузата на чл.5 ал.3 т.1 на процесния договор, без допълнително споразумение по чл.43 от същия отговор и дали уговорката на чл.5 ал. 3 т.1 тълкувана съобразно чл.20 ЗЗД, представлява самостоятелно основание за увеличение на дължимото възнаграждение за услугата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала по договор от 24.10.2007 г. сключен за срок от 8 години. Съгласно клаузата на чл.5 ал. 3 т.1 цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година“. Редакцията на текста недвусмислено указва, че в хипотезата на цитираната клауза изменението на цената настъпва автоматично, без да се изисква отделно изрично съвпадане на нови волеизявления на страните, обективирано в споразумение по чл.43 от договора и без да е необходимо да са налице предвидените в т.2 и т. 3 на чл.5, факти. При наличието на всяко от посочените в тези две точки обстоятелства се създава възможност за промяна на цената съобразно съответната характеристика. Претендираното вземане за цена не е погасено чрез плащане, нито по давност. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва се явява основателна и претенцията по чл.86 ЗЗД. На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение.
Предвид възпроизведената част от мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че формулираният от касатора въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. САС е приел, че процесната клауза съдържа три независими една от друга самостоятелни хипотези, всяка от които е самостоятелно основание за промяна на договорената цена. Тълкувайки волята на страните, обективирана в клаузата на чл.5 при спазване на въведените в чл.20 ЗЗД критерии – във връзка с другите клаузи, в смисъла, произтичащ от договора, като се изхожда от целите му и без да се подменя формираната воля на договарящите съдът е дал утвърдителен отговор на изведения правен въпрос, приемайки за недвусмислена волята на страните за автоматична промяна на възнаграждението на изпълнителя, обусловена единствено от обективен критерий – определен от НСИ годишен инфлационен индекс – общоизвестна фиксирана величина, без да е необходимо допълнително изразено съгласие за прилагането му в ново споразумение, сключено в писмена форма. Въпросът е значим за изхода на конкретното дело, но не са налице сочените допълнителни селективни критерии, при чието наличие би се проявило общото основание за достъп до касация – противоречиво разрешаване на изведения въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК в редакцията му от 2009 г. и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В представените влезли в сила решения на САС по т.д.№ 434/2014 г. по т.д.№ 3367/2013 г. формулираният от касатора материалноправен въпрос, обусловил крайния резултат в обжалваното пред ВКС решение, не е обсъждан и не е обусловил решаващата воля на съда за отхвърляне на исковете, предявени на договорно основание. От мотивите на представените две решения е видно, че исковете срещу Столична община се основават на договори за изпълнение на обществен превоз по основна градска линия, чието съдържание е аналогично на съдържанието на процесния договор, в тях също е договорена индексация на цената с инфлационен индекс, но спорът между страните не е относно начина на действие на клаузата за променя на цената на услугата – автоматично съобразно обявения индекс на годишна инфлация или с допълнително споразумение в писмена форма, а относно приложението й през първата година от изпълнението на договора. Двете решения не съдържат формирани изводи по изведения от касатора правен въпрос, нито противоречиво разрешаване на друг обсъден в обжалваното решение, въпрос, а за останалите решения на Софийския апелативен съд не са представени доказателства за влизането им в сила.
Второто допълнително селективно основание е бланкетно посочено, жалбоподателят не е изложил съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива уредба.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1317/12.06.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по т.д.№ 1642/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Столична [община] да заплати на [фирма] сумата 927 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: