О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр.София, 29.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 330/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т”О. , гр. С., подадена ч. процесуалните му представители адвокатите М. Стайкова и Т. З. от САК срещу определението на Софийски апелативен съд № 110/31.01.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 76/2009 год. С това определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на „Т”О. срещу определението на Софийски градски съд, ФО, 7 състав от 22.10.2008 год. по ф.дело № 269/2008 год., с което е допуснато обезпечение на предявения от Х. Р. С. от гр. С. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружниците на „Т”О. , проведено на 11.10.2008 год. ч. налагане на възбрана върху седем недвижими имота на ответното дружество, подробно описани в исковата молба, като е определена парична гаранция в размер на 2 000 лева, вносима от ищеца в седемдневен срок от уведомяването му.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна на основание чл.278, ал.2 ГПК, като излага подробни съображения.
Ответникът по частната жалба Х. Р. С. от гр. С. не ангажира становище пред настоящата инстанция в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Възможността за обжалването му предвидена в чл.396, ал.1 ГПК сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение за определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. – от друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл.396 ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл.389 и сл. ГПК не е от категорията съдебни актове посочени в чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на исковото производство и при наличие на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Софийски апелативен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл.396, ал.1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Т”О. , гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд № 110/30.01.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 76/2009 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: