Определение №426 от 6.7.2015 по ч.пр. дело №3405/3405 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 426

гр.София, 06.07.2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3405 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.М. Ц. З., срещу определение №6651/24.03.2015г. по ч.гр.д. №3558/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 20.01.2015г. по гр.д. №40694/2014г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и моли за неговата отмяна.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] – [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Иванова, в представения писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, но е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба против първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр.д. №40694/2014г. по описа на Софийски районен съд. Производството пред районния съд е образувано по предявените от И. И. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал. ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3315,80 лв. – главница за потребена топлинна енергия, и сумата от 1273,14 лв. – лихва за забава.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цитираната разпоредба препраща към разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ, бл.100 от 2010г./, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай предявените отрицателни установителни искове са оценяеми и цената на всеки един от тях се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, като цената на всеки един от тях не надвишава 5000лв. Общият размер на обективно и субективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми.
Подадена при действието на чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ, бл.100 от 2010г./ и предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. И. П. от [населено място], частна касационна жалба вх. №51287/22.04.2015г. срещу определение №6651/24.03.2015г. по ч.гр.д. №3558/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3405/2015 г. по описа на ВКС, III г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top