4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№426
[населено място] 08.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1351/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №1203/22.05.2017г. по ч.гр.д.№918/17г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил определение от 23.03.2017г. на съдия по вписванията [населено място],с което е отказано да се разпореди вписване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 ДОПК.
Срещу това определение на ПОС е подадена частна касационна жалба от Национална агенция за приходите, с оплаквания за неправилност.Претендира се отмяната му с разпореждане за извършване на исканото вписване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирано да обжалва лице,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да разпореди вписване на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 ДОПК,Пловдивски окръжен съд е приел,че със същото е наложена възбрана върху правото на строеж върху недвижим имот ,ведно с всички подобрения и приращения към имота,без да е налице индивидуализация на обекта/обектите,предмет на правото на строеж , и приращенията и подобренията изобщо не са описани.При липсата на всякаква конкретизация съдът е намерил,че съдията по вписванията не би могъл фактически да осъществи вписването, поради липса на обект за вписване.Съдът е отказал да приеме като релевантни доводите на жалбоподателя срещу отказа,обосновавайки се с това,че в случая съдията по вписванията не е изправен пред искане за вписване на възбрана върху целия недвижим имот,а само по отношение на хипотетично право на строеж,за което не е ясно и какъв тип строителство касае.Посочил е,че за целите на вписването обектът на правото на строеж следва да бъде описан в акта и отказът на съдията по вписванията не е основан на съображения за невъзможен предмет,заобикаляне на закона или нарушения на §6-8 от ПР на ЗУТ,а на липсата изобщо на индивидуализиран предмет. Същите съображения съдът е отнесъл и към искането за вписване на възбрана върху „всички подобрения и приращения“,доколкото и те не са конкретизирани с никакви индивуализиращи белези като предмет и вид.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на така постановеното определение не следва да бъде допуснато,поради липса на обосновани предпоставки за това.
Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда общ и допълнителни критерии за допустимост,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба /включително към частната такава/. За да се произнесе по искането за допускане в изложението касаторът следва да е поставил конкретен правен въпрос /процесуално-правен или материално-правен/,по който въззивният съд се е произнесъл и именно това произнасяне да го е мотивирало да постанови крайния резултат. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение,което означава същият да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна /частна/ жалба,а само да го конкретизира и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
В приложеното към касационната жалба изложение правен въпрос не е формулиран. В него само са преповторени оплакванията,изложени в частната касационна жалба, за неправилност на изводите на окръжния съд,въз основа на които е потвърден отказът на съдията по вписванията.Като допълнителен критерий за допустимост частният касатор е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,но не е обосновал наличието на посочената в нея хипотеза , съобразно указанията ,дадени с т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно се е позовал на съдебна практика – определение №410/28.11.08г. по гр.д.№1899/08г. на трето г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК,както и определение от 26.01.11г. по ч.гр.д.№11/11г. на Габровски окръжен съд и определение №1077/10.05.17г. по гр.д.№921/17г. на Пловдивски окръжен съд, наличието на която обуславя приложимост на останалите два допълнителни критерия по чл.280 ал.1 ГПК – на т.1 и т.2,които от своя страна изключват приложението на т.3. При все това и тяхното наличие не се установява.Определението на ВКС е постановено при различна от разгледаната в настоящото дело хипотеза – при постановен отказ за вписване на законна ипотека върху конкретен недвижим имот и разрешени правни въпроси относно необходимостта недвижимият имот да бъде индивидуализиран с граници,служебното задължение на съдията по вписванията да събере липсващи данни и необходимостта обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано с падеж. В разглеждания случай потвърждаването на отказа е било обосновано с констатации за липса на индивидуализация на правото на строеж и всякаква конкретизация на подобренията и приращенията,като изрично е посочено,че искането не касае самия недвижим имот. Неотносимо е и цитираното и представено определение на Габровски окръжен съд,доколкото със същото е отказано вписване на договор за прехвърляне на наследство. Последното от трите представени определения – това на Пловдивски окръжен съд няма данни да е влязло в сила,поради което и съгласно т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,не представлява практика на друг съд,която може да бъде подведена под хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а по съдържание определението и не противоречи на разглежданото в производството по настоящото дело,доколкото по почти идентичен казус ПОС се е произнесъл в същия смисъл.
Изложеното обосновава извод,че не са налице основания атакуваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1203/22.05.2017г. по ч.гр.д.№918/17г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.