О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр.София, 26.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 63/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Д. К. от гр. В. против решение № 745 от 28.05.2009 год. по гр.дело № 834/2007 год. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.07.2004 год. по гр.дело № 1* по описа за 2004 год. на Варненски районен съд и е уважен ревандикационният иск. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани и в трите хипотези на процесуалната норма, без да се аргументира по всяка от тях, като счита, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за трансформираното право на ползване, в право на собственост, в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Т. Н. Г., Д. П. Р. и С. Д. Т., и тримата от гр. В., изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да уважи ревандикационния иск на ищците, въззивният съд е установил за доказано твърдяното от тях и възстановено право на собственост върху земеделския имот, по реда и условията на ЗСПЗЗ, с решение на ПК № 212 от 19.04.1994 год., в стари реални граници, с площ 2.450 дка, в м.”К”, съставляващ имот пл. № 389 по КП от 1961 год., идентичен с имот пл. № 1* по помощния КП от 2000 год. на кв.”В”, гр. В..
Направеното от ответниците възражение за придобито право на собственост, по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е обсъдено, като недоказано, въз основа на представените от тях доказателства, защото ищците са оспорили предоставеното им право на ползване и са доказали своето оспорване, въз основа на назначените съдебно-графологически експертизи, според които името на ползвателката Д. Я. К., изписано под № 53 в списъка към протокол № 9/26.07.1988 год. на ИК на ОбНС- В. , не е изпълнено едновременно с останалия машинописен текст.
Обоснован е извода, че не е налице първата предпоставка за трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване върху процесния имот, по силата на актовете, посочени в пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос, касаещ трансформиране на правото на ползване в право на собственост не е в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, в което се дават задължителни указания по конкретно посочените и спорни въпроси /т.1-т.14/ на касационното производство.
Доводът на касатора, че съдът е формирал грешно вътрешно убеждение, приемайки, че тази предпоставка не е доказана, представлява отменителен касационен довод, но по чл.281, т.3 ГПК. Разглеждането на довода по същество е допустимо едва в производството по чл.290 и сл. ГПК, ако са налице условията на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, в подкрепа на които касаторът не е посочил аргументи и обстоятелства.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че по въззивното решение не следва да се допусне касационен контрол, затова отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 745/28 май 2009 год. по гр.дело № 834/2007 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на А. Д. К. от гр. В., с вх. № 24971/20.07.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: