ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
София, 01,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 129 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. М. от София против въззивно решение от м.юни 2009 г. по гр.д. № 3602/2008 г. на СГС, с което по същество е отхвърлен иска на касатора срещу Я. ЕООД-София за заплащане на сумата 3 500 евро на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, представляваща платено без основание възнаграждение за посредничество по договор от 1.07.2004 г., като са присъдени разноски.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, е посочено, че “отмяната на обжалваното решение, след допускане на касационно обжалване, ще отстрани пропуските и дефектите, които са посочени, а това има значение за правилното и точно прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК”. В жалбата, която дори не е наречена касационна, се иска произнасяне по съображенията за погрешно разбиране и прилагане на чл.26,ал.1,предл.последно ЗЗД, последвало от неправилно схващане за предмет на сделката, както и на чл.297 и 298 ГПК досежно СПН-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Жалбоподателят не е заявил правния въпрос по конкретното дело, а общо е посочил, че това е въпросът за приложението на чл.26,ал.1 ЗЗД. Преценката на съда относно основателността на предявения иск е свързано с преценка на истинността на фактическите твърдения чрез преценка на доказателствата. Именно върху преценката на доказателствата съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други не, и като подвежда тези констатации под приложимата правна норма, достига до извода, че спорното право съществува или не съществува.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. Налице е и съдебна практика.
Доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от м.юни 2009 г. по гр.д. № 3602/2008 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: