О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 01.07.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3464 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 25.03.2013г. по гр.д.№801/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] по чл.389 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
В исковата молба [фирма] твърди, че с цел обезпечаване на търговски правоотношения между страните била разкрита ескроу сметка, по която ищецът внесъл сумата от 446 000евро, платими при настъпване на определени условия на ответниците К. И. З. и Д. А. З.. Тъй като отношенията между страните не се състояли ищецът поискал връщане на сумата, но неучастващо в произвоството по делото лице – банка, била под заплаха от ответниците, че ако сумата бъде върната, ще се предяви иск срещу банката. Това забавило връщането на сумата. Ищецът квалифицира поведението на ответниците като деликтно и тъй като от момента на поискване на сумата до реалното й получаване били нанесени вреди – лихва, равняваща се на основния лихвен процент плюс десет пункта, възлизащи на 57 702,91лв., ищецът претендира присъждане на тази сума като обезщетение. Пред САС е обжалвано първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
[фирма] обжалва с частна жалба определението на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за обезпечаване на иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 57 702,91лв., предявен срещу К. И. З. и Д. А. З., чрез възбраняване на недвижими имоти, на името на всеки един от ответниците и спиране на изпълнението на още непостановено решение по осъдителен иск, предявен по гр.д.№16572/2012г. на СГС.
За да се допусне искано обезпечение, предявеният иск следва да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата мярка да е подходяща. Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките при условията на кумулативност за допускане на исканото обезпечение. Отделно, по втората обезпечителна мярка – при непостановено решение по осъдителен иск не би могло да се иска и да се спре принудителното му изпълнение като обезпечителна мярка, тъй като съдебен акт не е постановен.
С оглед изложеното обжалваното определеине следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр.отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА от 25.03.2013г. по гр.д.№801/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] по чл.389 ГПК.`
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: