О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 12.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Стоянова гр.дело 4219/2019година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е от Х. Р. Х. молба за отмяна на влязлото в сила определение № 770 от 22.06.2017г. по гр. д. № 617/2016г. на Кюстендилски районен съд (КРС), с което е обезсилена заповед за изпълнение №139 от 24.02.2016г. по ч.гр.д.№292/2016г. на КРС по отношение на длъжника „СТОЯНОВИ РЕЗ” ЕООД.
В молбата за отмяна и уточнението на същата е релевирано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изложени твърдения, че са налице нови писмени доказателства и обстоятелства, които са от значение за изясняване на фактите по делото, а именно: договор за продажба на дървесина на корен от 2014г., сключен между О. Р. И. – сестра на молителя, като продавач, и „СТОЯНОВИ РЕЗ” ЕООД като купувач.
Ответникът по молбата не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане.
Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. По реда на цитираната разпоредба съгласно Постановление № 2/29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, с което е обезсилена заповед за изпълнение, при това след като с влязло в сила друго определение е прекратено производството по предявения иск за установяване на вземането, предмет на същата заповед, поради оттегляне на иска, не разрешава възникнал материалноправен спор, нито може да бъде приравнено по правни последици на влязло в сила решение. Поради това молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че молбата за отмяна е недопустима и поради просрочие. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, соченият като ново доказателство договор е от 2014г. – две години преди завеждане на делото, същевременно това е и договорът, въз основа на който ищецът, молител в настоящото производство, основава претенцията си. Същият е описан в исковата молба, подадена на 11.04.2016г., поради което следва да се приеме, че към тази дата договорът е бил известен на страната. Предвид това, ведно с липсата на изложени твърдения за наличие на обективни пречки за снабдяване с екземпляр от договора към този момент, се обосновава извод, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания на т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като е изтекъл срокът по чл. 305 ГПК /за съответното основание по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество.
Следва да се посочи и това, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на цитираното тълкувателно решение.
В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По същество молителят е изложил оплаквания за неправилност на определението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
Горните съображения обуславят извод за недопустимост на молбата за отмяна. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Х. Р. Х. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение № 770 от 22.06.2017г. по гр. д. № 617/2016г. на Кюстендилски районен съд (КРС), с което е обезсилена заповед за изпълнение №139 от 24.02.2016г. по ч.гр.д.№292/2016г. на КРС по отношение на длъжника „СТОЯНОВИ РЕЗ” ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4219/2019г. по описа на ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: