Определение №427 от 12.7.2017 по гр. дело №407/407 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
407_17_opr_288_124gpc_79zs

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 12.07. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 407 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на ЗК „З. п.”, [населено място], [община], област К., срещу въззивно решение № 177 от 11.07.2016 г. по възз. гр. д. № 65 /2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 550 /17.12.2015 г. по гр.д. № 297 /2005 г. на Кюстендилски районен съд, г.о., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя ЗК „Златен плод” и на П. Д. Б., че Д. П. Б. и С. П. Р., са придобили правото на собственост върху водоем в землището на [населено място] с площ 24 дка, индивидуализиран в решението, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 26.06.2006 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Д. П. Б. и С. П. Р. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Другият ответник по иска П. Д. Б. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Ищците са деца на ответника П. Б.. П. Б. и съпругата му Е. Б. са дарили на ищците (техни деца) процесния водоем с нотариален акт, вписан в службата по вписванията с дата 27.06.2006 г..
С влязло в сила на 23.02.2012 г. съдебно решение по гр.д. № 2394 /2007 г. на Кюстендилския РС е прогласен за нищожен сключеният между ответниците (ЗК „З. п.” и П. Б.) договор за покупко – продажба на процесния имот, сключен с нотариален акт от 2004 г. поради противоречието му със закона – чл.15,ал.4,т.10 от ЗК. Производството е образувано въз основа на подадена през 2007 г. искова молба.
С решение на ВКС от 26.09.2014 г. по гр.д. № 2173 / 2014 г. на ВКС, І г.о., е уважен иск на ЗК „З. п.” срещу П. Б. с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот.
Обсъдени са свидетелски показания за елементите от наведения като основание на иска придобивен способ.
Въззивният съд е препратил към мотивите на РС за наличието на оригинерно придобивно основание, за осъществено давностно владение за посочения период от време и че ищците са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС – не са знаели че дарителите им не са собственици.
Ищците не са могли да придобият права по силата на договора за дарение, каквито праводателите им (баща им и майка им) не са имали. По този въпрос страните не спорят и доводи във връзка с това придобивно основание във въззивната жалба не са излагани.
Но с вписването на договора за дарение на 27.06.2006 г. е дадена гласност на вписания акт (за дарение). А книгите за вписване са публични. Освен това нотариалният акт е представен по делото по иска на ЗК „З. п.” срещу П. Б. с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците са придобили процесния имот по силата на кратката придобивна давност (считано от датата на дарението).
Събраните по делото доказателства категорично установяват упражняваната фактическа власт от ответниците (вероятно съдът има предвид само ответника П. Б.) през релевантния период.
Владението може да се упражнява чрез другиго, който държи имота от името на владелеца на договорно или законово основание.
Да се държи една вещ чрез другиго означава тя да е била получена на правно основание.
Ищецът е упражнявал непосредствено фактическа власт върху процесния имот (владял е лично) и чрез ответника П. Б. – негов баща.
Ищцата е владяла чрез своя баща.
Ответникът П. Б. (бащата на ищците) е имал учредено право на ползване, което е известно на ответната кооперация.
В производството по водените между ответниците (ЗК „З. п.” и П. Б.) дела П. Б. е отричал да владее и е заявявал, че имотът има друг собственик.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага като правни въпроси следното (дословно), като твърди, че въпросите му имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК :
1. Може ли да се придобива имот по давностно владение, когато в нотариалния акт, който е обявен за нищожен и решението по този проблем е влязло в законна сила.
Визирано е влязлото в сила решение по съдебния спор между П. Б. и ЗК „З. п.”, (описано по-горе) приключил с влязло в сила решение, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажбата на водоема, обективиран в нотариален акт от 2004 г. (а не нищожността на нотариалния акт).
Въпросът не е обуславящ, доколкото между ищците и ответника ЗК „Златен плод” не е имало никакъв правен спор и ищците не са обвързани от влезлите в сила решения по исковете на ЗК „З. п.” срещу П. Б., тъй като исковете са предявени от ЗК „З. п.” срещу П. Б. след сключването на договора за дарение между П. Б. и ищците и ищците не са привлечени като страни по делата.
Извън това може да се добави, че придобиването на право на собственост чрез давностно владение е оригинерен, а не деривативен придобивен способ, както е приел и въззивният съд (между елементите на фактическия състав на придобивната давност не е сключване на договор за придобиване на имота, придобиването на правото на собственост по давност е резултат на владение, а не на правна сделка). поради което обстоятелството, че П. Б. не е собственик на имота не е пречка за придобиването му от ищците.
2. Нотариалният акт (договорът за покупко-продажба) за този имот е прогласен за нищожен и може ли да поражда правни последици, когато бащата – дарител е запазил (в договор за дарение) правото си да ползва имота докато е жив, Д. се позовава на давностно владение на имота и КРС и КОС му го признават.
Този въпрос е разновидност на първия. В него също се смесват две различни придобивни основания. И той не е обуславящ поради изложените по-горе съображения, че ищците са признати за собственици на основание придобивна давност, а не по силата на правна сделка. Както е изложено по-горе за мотивите на въззивния съд, той не е приел, че договорът за покупко-продажба е породил правни последици, а че не е породил такива.
3. В мотивите си КРС и КОС не обсъждат този въпрос (предходния) и се позовават само на показанията на свидетели, които не живеят и работят в селото, където се намира водоемът.
Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а довод за неправилност по чл.281 ГПК, който не може да бъде обсъждан в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират право на собственост и такива не следва да се присъждат.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 177 от 11.07.2016 г. по възз. гр. д. № 65 /2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.