4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 17.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4453/2017год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. П. Б. и Б. Т. Б. срещу определение № 138 от 15.09.2017год. по гр.д. № 6962 по описа на ВКС за 2014г., с което е оставена без разглеждане молбата на Г. П. Б. и Б. Т. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 846/ 20.05.2011 г. по гр.д.№ 954/10 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 95/ 17.09.2010 г. по гр.д.№ 155/07 г. на Благоевградския окръжен съд.В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба – К. /правоприемник на К./ е депозирал отговор в законоустановения срок, в който взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 6962 по описа на ВКС за 2014г. е образувано по молба на Г. П. Б. и Б. Т. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 846/ 20.05.2011 г. по гр.д.№ 954/10 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 95/ 17.09.2010 г. по гр.д.№ 155/07 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е уважен иска на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28 ЗОПДИППД срещу молителите. Като основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 и 3 ГПК е релевирано приетото след влизане в сила на посочения съдебен акт Тълкувателно решение № 7/ 2013г. от 30.06.2014 г. по т.д.№ 7/13 г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено различно тълкуване на приложимия по делото материален закон относно необходимостта от пряка или косвена връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема.
Според задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 7/ 2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
В процесния случай, за да обоснове извод за недопустимост на молбата за отмяна предходният състав на ВКС е съобразил задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 7/ 2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, както и, че според т.10 от същото тълкувателно решение, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС следва да я остави без разглеждане. Приел е, че доколкото в случая основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд /последващо тълкувателно решение/, не е сред изрично и изчерпателно уредените в процесуалния закон, следва да се приеме, че същата не се основава на надлежни твърдения, които да обуславят разглеждането й в извънинстанционното производство пред ВКС, в което да се провери действителното наличие на основание за отмяна, поради което молбата се явява недопустима.
Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. В молбата си молителите формално сочат като основание за отмяна чл.303, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като обосновават наличието и на двете посочени норми единствено с приетото след влизане в сила на посочения съдебен акт, предмет на молбата за отмяна, Тълкувателно решение № 7/ 2013г. от 30.06.2014 г. по т.д.№ 7/13 г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено различно тълкуване на приложимия по делото материален закон относно необходимостта от пряка или косвена връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Други доводи и съображения, които да покриват фактическия състав на основанията, визирани в чл.303 и чл.304 ГПК, не са изложени от молителите.
Както е посочено и в тълкувателно решение № 7/ 2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на дадено право, съставляват процесуални предпоставки. Те са определени обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им съдът следи служебно. Ако изискуема от процесуалния закон предпоставка за упражняване на правото не е налице, действието е опорочено и не може да породи задължение за съда за произнасяне по него. Съответствието между регламентираното и надлежно упражнено право определя допустимост на действието, а когато е налице несъответствие между тях – недопустимост. Основателността като правна категория предполага съответствие между вече предприето процесуално действие и неговия фактически състав. Затова по нея съдът е длъжен да се произнесе чрез разглеждане на конкретните предпоставки, установяващи наличието или липсата на факти, относими към този фактически състав.
В случая молбата за отмяна само формално отговаря на изискванията за редовност, доколкото е налице позоваване на нормите на чл.303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но не съдържа твърдения за предвидено законно основание за отмяна по тези текстове. Изложеното е достатъчно за обосноваване извод за недопустимост на същата. Този извод се обосновава на самостоятелно основание и с оглед задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 7/ 2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, съгласно които последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. При съобразяване на обстоятелството, че и двете поддържани макар и формално от молителите основания по т.1 и т.3 на чл.303 ГПК са обосновани единствено с оглед на правните разрешения, дадени с последващо тълкувателно решение, изводът на съда за недопустимост на молбата за отмяна е правилен и обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 15.09.2017год. по гр.д. № 6962 по описа на ВКС, ІІ ГО, за 2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: