О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 02.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 3285 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Зл.Д. като процесуален представител на Д. Н. Х. от София срещу определението на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 08.V.2019г. по ч.гр.д. № 599/2019г.
Ответникът по частната жалба Я. И. Б. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната каосационна жалба е подадена в преклузивния срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение БОС е потвърдил определението на РС Несебър от 10.І.2019г. по гр.д. № 940/2018г., с което производството по делото е прекратено, издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 427/2018г. на РС Несебър е обезсилена и в тежест на жалбоподателката са присъдени 300лв. разноски.
Въззивният съд е взел предвид, че по ч.гр.д. № 427/2018г. на РС Несебър Х. заявила претенция за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. за сумата 25000лв. „като предадена на получателя без основание” чрез кредитен превод с платежно нареждане от 31.ІІІ.2015г. След предявеното възражение срещу издадената заповед за изпълнение Х. е подала искова молба за установяване на оспореното вземане, в обстоятелствената част на която е заявено, че сумата се претендира като предадена/получена от ответника „като паричен заем”, а в случай, че той отрече да е получил сумата по договор за заем, сумата се претендира като получена без основание. С уточняваща молба във връзка с дадено й указание за конкретизиране на основанието на претенцията Х. е посочила, че главният й иск е претенцията на договорно основание, а евентуалният – липса на основание.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че претенцията по главния иск не е въведена със заявлението по чл.410 ГПК. И тъй като установителното производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното, наведеното в заповедния процес основание за дължимост на процесната сума следва да е въведено като главен спор в установителното производство. Това не е сторено, поради което производството е недопустимо. Във връзка с възражението на Х., че производството по главния иск следва да се прекрати и да продължи с разглеждането на евентуалния иск, е прието, че съдът не разполага с процесуална възможност за това, тъй като при евентуално обективно съединяване на искове съдът преминава към разглеждане на евентуалния иск след разглеждането на главния.
ВКС намира, че касационно обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателката въпрос „длъжен ли е съдът да разгледа евентуалния иск, ако главният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено”, по който въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с определението на ВКС по ч.т.д. № 2049/2016г. І ТО и с решенията по т.д. № 404/2010г. ІІ ТО и по т.д. № 403/2010г. ІІ ТО, според които недопустимостта на главния иск не е основание за прекратяване на производството по отношение на предявения при условията на евентуалност иск, тъй като с прекратяване на делото по главния иск отпада условието, при което е предявен евентуалният.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото в посочената практика разрешение на поставения в частната касационна жалба въпрос. С оглед този извод атакуваното определение е частично неправилно.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният главен иск за установяване вземането на жалбоподателката по реда на чл.422 ГПК е недопустим. Той е основан на твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от Я. Б. задължение да върне предоставената му в заем процесна сума. Това не съответства на заявените съобразно изискванията на чл.410 ал.2 ГПК в молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК обстоятелства, от които вземането произтича, а именно „поради предаване /от Х. на сумата/ на получателя /Б./ без основание”. Следователно двете установителни претенции са заявени на различни фактически, респективно правни основания. А както е приело ОСГТК с т.11.б. от ТР № 4/2013г. в производството по реда на чл.422 не намират приложение правилата по чл.214 ГПК за изменение на иска – на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска; въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. С оглед на това и тъй като предявеният по настоящото дело главен иск не е осъдителен, само в какъвто случай би отговарял на правилата за разглеждането му в производството по реда на чл.422 ГПК, той е недопустим и правилно производството по него е прекратено.
Незаконосъобразно, обаче, е приетото от въззивния съд, че и предявеният при условията на евентуалност иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение като произтичащо от неоснователно обогатяване е недопустим. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, с прекратяването на производството по недопустимия главен иск е отпаднало условието, при което евентуалния е предявен, поради което не съществува процесуална пречка за разглеждането му по същество. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му по отношение на претенцията за установяване на вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, и в частта за обезсилването на издадената заповед за изпълнение и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, ГО, № 806/08.V.2019г. по ч.гр.д. № 599/2019г.
ОТМЕНЯ определението на Бургаския окръжен съд, ГО, № 806/08.V.2019г. по ч.гр.д. № 599/2019г. в частта, с която е потвърдено определението на РС Несебър № 32/10.І.2019г. по гр.д. № 940/2018г. в частта, с която е прекратено производството по предявения от Д. Н. Х. от София срещу Я. И. Б. от [населено място] по предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 427/2018г. на РС Несебър, като произтичащо от неоснователно обогатяване, както и в частта, с която заповед № 206/09.V.2018г. по гр.д. № 427/2018г. на РС Несебър е обезсилена, и ВРЪЩА делото на РС Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на иска по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на Д. Н. Х. от София срещу определението на Бургаския окръжен съд, ГО, № 806/08.V.2019г. по ч.гр.д. № 599/2019г. в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: