Определение №427 от 2.6.2010 по ч.пр. дело №425/425 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 427
 
София, 02,06,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 май  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 425 /2010 год.
 
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. Г. от София против определение № 2005/5.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1188/2010 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 23.07.2009 г. по гр.д. № 4447/2009 г. на СРС, с което се прекратява производството по делото и връща исковата молба, поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че двата процесуалноправни въпроси: 1. Може ли въззивната инстанция, изземвайки функциите на първоинстанционния съд, да се произнесе по процесуален въпрос едва след окомплектоване на делото пред нея? и 2. Липсата на изрично посочване “насрещен иск” на заявените насрещни претенции в отговора на исковата молба и невнасяне на държавна такса обуславя ли извода, че такъв не е налице?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК. Първият въпрос не е конкретно формулиран, а и той не е решаващ в случая. Отговорът на втория въпрос, така както е поставен, е положителен, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд. Всъщност отговора на ответницата съдържа становище-възражения по исканията на ищеца в последователността, която би имал диспозитива на евентуално постановения съдебен акт, ако искът не беше оттеглен. Същественото е, че отговорът не обективира насрещна искова претенция, съобразно изискванията на чл.211,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 2005/5.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1188/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top