4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427
София, 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2072/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. и. [населено място] чрез пълномощника му адв.К. Р. срещу определение № 103 от 24.1.2013 г по ч.гр.дело № 16/2013 г на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба, подадена чрез представляващия го Г. м. М. А. Х. против разпореждане № 1462/13.12.12 г на Районен съд-Кубрат, с което е върната частната жалба против определение за прекратяване на съдебното производство от 6.12.2004 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима.
При проверка на допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира следното :
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените в частната жалба основания по чл.280 ал.1 от ГПК.Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че по материалноправния въпрос „ местното поделение на изповедание, което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл.16 вр.чл. 6 от ЗИ /отм/ запазва ли своята правосубектност, ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местоседалището му по реда на пар.2 ал.4 от ПЗР на ЗВ няма задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение на Общо събрание на колегия или на Пленума, поради което създаването на такава е от значение за прилагане на закона и развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.В изложението си подържа, че наличието на едно единствено решение, постановено по чл.290 от ГПК, с което се дава отговор на поставения материално или процесуално правен въпрос не е задължително за съдилищата.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че гр.дело № 528/2002 г по описа на районен съд К., по което ищец е било М. н. [населено място] е унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му, за което е съставен акт от 30.5.2012 г.Запазени са протокол от съдебно заседание от 28.1.2004 г и определение от 6.12.2004 г, постановено в закрито заседание, с което РС Кубрат е прекратил производството по делото.Това съобщение е било връчено на М. н. [населено място] и съгласно направеното отбелязване е влязло в сила на 21.12.2004 г.Приел е, че при служебна справка в регистрите на Окръжен съд Разград е установено наличието на издадено от кмета на [община] удостоверение № 16 от 26.5.2001 г, от което е видна регистрацията на ръководството на М. и. [населено място] по реда на Закона за изповадеанията.Липсата на нова регистрация по реда на Закона за вероизповеданията, влязъл в сила на 2.1.03 г няма за последица прекратяване на регистрирания преди влизане в сила на Закона за вероизповеданията правен субект.Поради това М. н. [населено място], заварено със статут на юридическо лице при влизане в сила на Закона за вероизповеданията не е загубило този статут към момента на връчване на обявлението за прекратяване на производството.Следователно съобщението за прекратяване на производството по него е надлежно връчено на правосубектна страна.Ищецът не го е обжалвал в законоустановения срок и същото е влязло в сила, поради което депозираната девет години по- късно частна жалба е подадена след изтичане на законоустановения срок.По тези съображения въззинният съд е оставил без уважение частната жалба на М. и. [населено място] срещу разпореждане № 1462/13.12.12 г на РС Кубрат, с което е върната частната жалба на Мюсюлманското изпоредание срещу определението за прекратяване на производството по гр.дело № 528/02 г на описа на РС Кубрат.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Не е налице нито общото, нито допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По поставения материално правен въпрос е налице задължителна съдебна практика и с обжалваното определение същата е съобразена от въззивния съд.
С определение № 775 от 12.8.2009 г по гр.дело № 345/2009 г, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 442/17.10.2008 г по гр.дело № 194/2008 г на Окръжен съд-Смолян на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за приложимостта на пар.2 ал.1 и ал.4 от ПЗР ЗВ/ДВ бр.120/29.12.02 г вр.чл.6 ЗИ /ДВ бр.48/49 г/ за поделенията-местни структури на вероизповеданията , както и относно легитимацията на страните във връзка с липсата или наличието на процесуална правосубектност на ищеца М. н. [населено място], а оттук и надлежните страни в процеса в съответствие с материалноправната и процесуалноправната легинимация.С решение № 141 от 21.7.2010 г, постановено по гр.дело № 345/2009 г по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че съгласно Закона за вероизповеданията се запазва статута на съществуващите към момента на влизане в сила вероизповедания и техните поделения.Не се предвижда поделение на вероизповедание, което е имало статут на юридическо лице, признат с отменения закон да загуби този статут при дейдствието на новия.Паначало отнемането на статут на юридическо лице следва да бъде извършено с изрична правна норма, респ.за прекратяването му следва да се предвиди определена процедура.Такава процедуара не е предвидена в Закона за вероизповеданията.Съгласно пар.2 ал.4 заварените местни поделения на вероизповеданията, в това число М. в., които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство, като кметовете на общините предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.Тази регистрация обаче няма конститутивно действие.Следователно местното поделение на вероизповеданието е заверено юридическо лице по смисъла на цитираната норма.То не изгубва своята правосубектност по силата на новия заков и поради неизвършване на служебно вписване.
С оглед наличието на съществуваща задължителна съдебна практика по поставения от жалбаподателя въпрос се налага извода, че не е налице посоченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, което се прилага единствено при липса на такава или при необходимостта от актуализирането й, каквато в случая не се сочи.
С обжалваното определение поставения въпрос е решен в съотвествие с решение 141 от 21.7.2010 Г по гр.дело № 345/2009 на Второ ГО, съставляващо така наречената задължителна практика на ВКС, с решение е прието, че мюсюлманските настоятелства, които са били със статут на юридически лица по отменения Закон за изповеданията от 1949 г не се прекратяват при действието на новия Закон за вероизповеданията в сила от 2.1.2003 г.
Поради това не е налице общото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 103 от 24.1.2013 г по ч.гр.дело № 16/2013 г на Разградски окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.