О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 20.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3975/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. С., подадена чрез адв. А., срещу разпореждане № 863 от 29.08.2018г., постановено по в.ч.гр. д. № 239/2018г. на Варненския апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 4816/02.08.2018 г. срещу постановеното по същото дело определение № 396/05.07.2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 289/25.05.2018 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, обосновани с довода, че дадените от съда указания за внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 4816/02.08.2018 г. са неправилни, тъй като в производство по чл. 248 ГПК не се дължи заплащане на държавна такса.
Ответната по частната жалба страна Ц. Й. С. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 289/25.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 239/2018 г. Варненският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 1381/13.11.2017 г. по в.гр.д. № 374/2017 г. на Добричкия окръжен съд и е осъдил С. И. С. да заплати на Ц. Й. С. сумата от 200 лв. – разноски в производството. С молба вх. № 4101/03.07.2018 г. С. И. С. е поискал изменение на това определение в частта за разноските. С определение № 396/05.07.2018 г. Варненският апелативен съд е оставил молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК без разглеждане. Срещу определението е подадена частна жалба с вх. № 4816/02.08.2018 г. С разпореждане № 799 от 06.08.2018 г. частната жалба е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС. Препис от него е връчен на жалбоподателя на 20.08.2018г., като в определения едноседмичен срок той е подал молба с вх. № 5134/28.08.2018 г., с която изразява становище за недължимост на определената държавна такса. С обжалваното разпореждане № 863/29.08.2018 г. частната жалба е върната поради неизпълнение на дадените указания. За да постанови този резултат Варненският апелативен съд е обосновал, че по молбата по чл. 248 ГПК не дължи държавна такса, но по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК такава се дължи на общо основание.
Атакуваното определение е правилно.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. /в този смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС, Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016 г., II г. о., Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2018 г., II г. о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о, Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о./.Посочената съдебна практика касае разпределянето на отговорността за сторените разноски в производството, но не създава основание за освобождаване на жалбоподателя от задължението да внесе държавна такса по подадената от него частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК. Държавна такса се дължи за разглеждане на отправеното до съда искане освен при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 83 и чл. 84 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че на общо основание в случая такава се дължи и след като жалбоподателят не е изпълнил дадените указания за внасянето й е упражнил правомощието си по чл.262, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 863 от 29.08.2018г., постановено по в.ч.гр. д. № 239/2018г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: