О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 20.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 799/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Д. В. ЕГН [ЕГН], със съгласието на попечителя си Д. Г. И., чрез процесуален представител адвокат К. Г. И., против въззивно решение на Окръжен съд-Добрич № 228/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 253/2013 г.
В. решение е обжалвано в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на РС-Каварна № 10/17.01.2013 г., постановено по гр. д. № 220/2011 г., с което ответницата Е. Д. В., със съгласието на попечителя си Д. Г. И. е осъдена на основание чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да заплати на ищците Т. П. К. ЕГН [ЕГН] и на Ч. М. Д. ЕГН [ЕГН] сумата 7 253 лв., с която тя неоснователно се е обогатила, тъй като я е получила на отпаднало основание, поради унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД с влязло в сила на 15.02.2011 г. съдебно решение на Добрички ОС № 580/20.12.2010 г. по в. гр. д. № 539/2010 г., договора за покупко-продажба от 12.07.2006 г., обективиран в нот. акт № 113, т. VІ, рег. № 3011, дело № 507/2006 г. по описа на нотариус С. А., рег. № 091 НК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 3773/12.07.2006 г., акт № 55, т. VІ, дело № 1950/2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-8.06.2012 г. до окончателното изплащане.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл. 42, ал. 1 ЗЗД и чл. 58 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствени правила /чл. 12 ГПК/ и необоснованост-касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендирани са разноски.
С изложение по допустимостта на обжалването процесуалният представител на касатора се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В аспект на т. 1 е посочено, че решението на въззивния съд противоречи на съдебната практика на ВКС на РБ по въпроса за доказателствената сила на частен документ с позоваване на Р. № 422/22.06.2010 г. по гр. д. № 918/2009 г., ВКС, ІV г. о., копие от което не е приложено. В аспект на т. 3 се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона, а именно: 1. Чия е отговорността при нищожност на разпоредителна сделка, сключена без представителна власт; 2. Дължат ли се законни лихви към главница от недееспособно лице във връзка с чл. 58 ЗЗД; 3. Необходима ли е релевантност при разглеждане на дело за прогласяване нищожност на разпоредителна сделка и последвало такова за неоснователно обогатяване.
За ответниците по касация Т. П. К. и Ч. М. Д. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Т. А. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ответницата е упълномощила лицето И. Д. Ц. на 21.06.2006 г. с пълномощно рег. № 5554 на нотариус З. Н. да продаде вкл. сам на себе си собствени й ниви, като в пълномощното е декларирала, че продажната цена е получила напълно и в брой без да е посочено цифрово изражение; че с нот. акт № 113 от 12.07.2006 г. пълномощникът на продавача И. Ц. е продал на купувачите Т. П. К. и Ч. М. Д. по ? ид.ч. на всеки един от тях описани в документа 2 ниви в семлището на [община] за сумата 7253 лв., като в нотариалния акт е посочено, че тази сума продавачът чрез пълномощника си е получил напълно в брой от купувачите, а купувачите са изплатили посочената сума на пълномощника на продавача напълно в брой; че още в деня на изготвяне на пълномощното на 21.06.2006 г. пълномощникът И. Ц. е броил на продавачката Е. Д. В. сума между 10 000 лв. – 15 000 лв., установено с показанията на нотариуса свидетеля Зл. Н., изготвил пълномощното и заверил нотариално положения от продавача подпис върху пълномощното; точната сума, която пълномощникът е броил на упълномощителката в деня на изготвяне на пълномощното-21.06.2006 г. – 12 000 лв. е установена с РКО, съставен и подписан от получилата сумата Е. Д. В. на 21.06.2006 г.; че видно от заключенията на 2 независими една от друга единични графологични експертизи е установено, че подписът в графа „получил” на РКО действително е положен от ответницата; че на датата, на която е извършено нотариалното удостоверяване на подписа на пълномощното-21.06.2006 г. е подписан РКО и в присъствие на нотариуса продавачката е преброила посочената в РКО сума. Въз основа на посочените установени по делото фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че продавачката Е. Д. В. е получила от упълномощения от нея И. Ц. авансово продажната цена на двете ниви, предмет на сключения впоследствие договор за покупко-продабжа.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че между Е. В. и И. Ц. е налице сключена упълномощителна сделка за покупко-продажба на собствени на Е. В. 2 ниви в района на [община]. Съдът е счел за неоснователно твърдението на ответницата, че пълномощникът не й е предавал средства и не се е отчел съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което тя не следва да носи отговорност за връщане на сумите. След унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД разпоредителната сделка с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 261/2006 г. на РС-Каварна и връщане в патримониума на ответницата-продавач по договора нивите, предмет на договора за покупко-продажба последната се е обогатила неоснователно със заплатената й предварително продажна цена на нивите, а купувачите са се обеднили и искът с правно основание чл. 34 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
Касаторът-ответник чрез процесуалния си представител счита, че решението противоречи на съдебната практика на ВКС по отношение доказателствената сила на частен документ с позоваване на Р. № 422/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 918/2009 г., ІV г. о., тъй като представеният по делото от ищците-ответници по касация РКО е частен диспозитивен документ и няма материална доказателствена сила. Липсвали заверки по отношение на съдържанието и полагане на подписи на този документ.
Вярно е, че Р. № 422/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 918/2009 г., ІV г. о. е постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК и е в обхвата на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Посоченото решение, обаче, не е относимо към процесния случай, тъй като е постановено при различни фактически обстоятелства.
Процесният РКО е бланкетен счетоводен документ, удостоверяващ получаване на посочената в него парична сума от страна на ответницата. Автентичността на подписа в РКО за получател на сумата, както и обстоятелството, че този подпис е положен именно от ответницата по делото е доказано по делото със заключенията на приетите две отделни и независима една от друга единични съдебно-графологични експертизи и свидетелските показания на нотариус Зл. Н..
Неоснователно е разбирането на касатора, че не било валидно твърдението, че РКО има характер и на свидетелстващ документ относно отразеното в него предаване и получаване на сумата 12000 лв., тъй като към 21.06.2006 г. ответницата не е разбирала свойството и значението на постъпките и действията си и наличието на неин автентичен подпис за получаването на сумата не е достатъчно основание да се приеме, че тя действително е получила сумата при липса на банков превод на сумата по сметка на ответницата.
Към 21.06.2006 г. последната не е била поставена под запрещение и нито нотариуса, нито упълномощеното лице са могли да знаят дали тя разбира свойството и значението на постъпките и действията си. При това положение решаващо за изхода на процесното дело е установяването по безспорен начин получаването на сумата 12000 лв. от страна на ответницата при съответните конкретни обстоятелства, установени по категоричен и безспорен начин.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване в изложението към жалбата по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. То се извежда допълнително и от задължителното приподписване на жалбата от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособнот.
В случая в приложеното към жалбата изложение липсва обосноваване на изискванията на закона, за да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както това основание е разяснено с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Независимо от това поставените въпроси в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от цитираното тълкувателно решение, тъй като не са от значение за решаващите правни изводи на въззивната инстанция и не са обуславящи за изхода на делото.
Независимо от това, фигурата на мнимото представителство е налице в хипотеза, при която упълномощителят, от когото изхожда пълномощното, не е положил подписа си върху това пълномощно.
Конкретният случай не е такъв. По делото е безспорно установено, че ответницата е упълномощителят и че тя е положила подписа си по пълномощно рег. № 5554/2006 г.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски в размер на сумата 700 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 228/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 253/2013 г. по касационна жалба от Е. Д. В., със съгласието на попечителя си Д. Г. И., и двамата от [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Е. Д. В., със съгласието на попечитебя си Д. Г. И., и двамата от [населено място], [улица] да заплати на Т. П. К. ЕГН [ЕГН] и Ч. М. Д. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], ул. „Д-р К. С.” № 5, ет. 1, кантора № 4, адвокат Т. А. Т. сумата 700.00 лв. за направените по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: