2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 390 от 2011 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр.София,21.09. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 390 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу определение № 155 от 19.05.2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. по гр.д.№ 518 от 2011 г., с което е върната като недопустима подадената от тях касационна жалба вх.№ 53734 от 21.12.2010 г. против решение № 1574 от 15.12.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д.№ 2250 от 2009 г. и е прекратено производството пред ВКС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Ответниците по частната жалба Ж. Г. Д. и Н. Б. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частните жалбоподатели са били уведомени за обжалваното определение на ВКС на 30.05.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 06.06.2011 г./ и срещу съдебен акт, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Касационна жалба вх.№ 53734 е подадена на 21.12.2010 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от тази дата. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. Към настоящия момент е утвърдена трайна практика на ВКС, че цената на иска се определя към момента на завеждане на делото, а не към момента на подаване на касационната жалба. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ 1102 от 04.02.2008 г. на [община], процесният имот е с данъчна оценка 16 985 лв. Следователно цената на иска е 4246,25 лв., тоест под 5 000 лв. Поради това правилно с обжалваното определение съставът на Върховният касационен съд, Второ г.о. е върнал като недопустима на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо този имот. Поради това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 155 от 19.05.2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 518 от 2011 г., с което е върната като недопустима подадената от П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. касационна жалба вх.№ 53734 от 21.12.2010 г. против решение № 1574 от 15.12.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д.№ 2250 от 2009 г. и е прекратено производството пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.