О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр.София, 25.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 610 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.11.2014г. по гр.д.№428/2014г. на ОС Шумен в частта му относно определената за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и относно режима на лични отношения на детето с бащата.
Жалбоподателят – Д. Т. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е определена вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е определен режим на лични отношения на бащата с детето, е даден отговор на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата В. Х. Г., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между В. Х. и Д. Г., има съпруга, определен е режим на лични контакти на бащата с детето Я. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, както и четиринадесет дни през лятото, когато майката не е платен годишен отпуск, като бащата лично взема и връща детето на адреса на майката, както и през втория ден от великденските празници от 10,00ч. до 18,00 г., както и от рождения ден на детето; по 3 последователни дни с приспиване от втория ден на коледната ваканция, която започва от 24.12 и на пролетната ваканция, която започва в края на м.март и първата седмица на април за учениците от І до ХІ клас, като детето се взема от 10,00ч. на първия от тези дни и се връща в 10,00ч. на последния ден, като бащата лично взема и връща детето на адреса на майката Постановено е също детето да живее при своята майка и законна представителка, като бащата е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 85лв., считано от завеждане на делото – 11.03.2013г., а през всяка следващата година с 10лв. в повече , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката. Възстановено е предбрачното име на съпругата, а ползването на семейното жилище, е предоставено на мъжа. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на месечна издръжка за детето над уважения размер от 85лв. на присъдената издръжка до сумата от 100 лв. В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Установено е, че страните са сключили граждански брак на 13.09.2008г. в [населено място], видно от удостоверение за граждански брак №51299/13.09.2008г. и от брака си имат родено едно дете –Я. Д.- р. на 10.02.2009г. Съдът, въз основа на събранте по делото доказателства, е приел, че причина за настъпилото отчуждение между страните, за изпразване на брачната им връзка от съдържание е непрестанното вмешателство на майката на съпруга в семейните отношения на страните и невъзможността на последния да контролира това вмешателство, да се освободи от влиянието й. Прието е, че не са събрани доказателства за соченото в отговора на исковата молба и насрещен иск противобрачно поведение от страна на жената – използуване на обидни думи към мъжа й, непрекъснати конфликти, скандали и лошо отношение към майката на последния.
Съдът е приел, относно режима на лични контакти на детето с бащата, че същите следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност за развитие на детето. Съдът е отчел възрастта на детето и факта, че всеки от родителите следва да има възможност за контакти с детето през почивни дни, когато както детето не посещава детска градина и в празничните дни, при което възможността за общуване е по-пълноценна.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: може ли съдът да обоснове своите изводи на избрани от него доказателства. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения – от 11.01.2012г. по гр.д.№ 327/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът извършва цялостна преценка на доказателствата по делото и решение от 23.02.2011г. по гр.д.№1783/2009, ІV г.о. на ВКС в същия смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с установяване вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като преценката за вината за развода винаги се прави въз основа на наведените основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съобразно ангажираните по делото доказателства, въз основа на които те се установяват, поради което е въпрос по съществото на спора. Въззивният съд в случаяй е аргументирал извода си относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака с установените по делото факти. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от данните по делото въззивният съд е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има мъжа и е определил подробно режима на лични отношения на бащата с детето, съобразявайки се с интереса на същото. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на определени свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които тези показания следва или не следва да бъдат кредитирани.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2014г. по гр.д.№428/2014г. на ОС Шумен в частта му относно определената за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и относно режима на лични отношения на детето с бащата.
ОСЪЖДА Д. Т. Г. да заплати на В. Х. Г. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: