3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427
гр. София, 26.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 3067 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 1479 от 27.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 440/2016 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 5320 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 307/2015 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на И. П. А., в качеството и на законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.д. № 307/2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 6581/05.05.2016 г., подадена от И. П. А., в качеството й на майка и законен представител на В. В. Д. и М. В. Д.. Поддържа се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и по въпроса основание ли е за освобождаване от внасяне на държавна такса отказа на съда да даде разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с имуществото на децата.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса .
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 307/2015 г. на Благоевградски окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 3641/29.10.2015 г. на И. П. А., в качеството й на майка и законен представител на децата В. В. Д. и М. В. Д. по иск с правно основание чл. 12 ЗЗД във вр. с 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 129 983, 07 лв. По делото е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, което е оставено без уважение с определение № 5320 от 18.11.2015 г.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 1479 от 27.04.2016 г. по ч.гр.д. № 440/2016 г. Прието е, че производството е образувано по искова молба, по която ищци са малолетните В. Д. и М. Д., действащи чрез законния им представител И. А., поради което възможността за заплащане на такси и разноски по делото следва да се преценява с оглед имуществото на децата, което е значително с оглед настъпило наследствено правоприемство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът за предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК е разрешен в установената съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът е изследвал налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние на молителите, сочещи за придобито по наследство имущество, състоящо се от множество недвижими имоти, селскостопански животни и дялове в търговски дружества – имущество, даващо възможност да бъде осребрено за заплащане на необходимите такси и разноски по делото.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът основание ли е за освобождаване от внасяне на държавна такса отказът на съда да даде разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с имуществото на децата. Актът на съда по чл. 130, ал.3 СК е охранителен – не формира сила на пресъдено нещо, предвид което молителят може да поиска съдът да се произнесе повторно по същия въпрос като съобрази в интерес на децата ли е да се извърши разпореждане с имуществото им с цел да бъде проведен съдебен процес по конкретно дело за защита на имуществените им права. Съдът в охранителното производство следва да съобрази отказът на съда за освобождаване на ищеца от държавна такса по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, формиран въз основа на данни за наличие на достатъчно имущество – имущество, с което ищците могат да се разпоредят след съответно разрешение по чл. 130, ал.3 СК. В този смисъл, приложените по делото определения (№ 1761/15.04.2015 г. по гр.д. № 286/2015 г. и № 1760/15.04.2015 г. по гр.д. № 285/2015 г. на Разложки районен съд), с които съдът е отказал да даде разрешение за разпореждане с имущество на малолетните деца не съставляват основание същите да бъдат освободени от заплащане на такси по делото – отказите касаят искане за водене на други съдебни спорове, а преценката е извършена не спрямо имуществото на малолетните деца, а спрямо доходите на законния им представител, които нямат отношение при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1479/17.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 440/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: