О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 28.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова т. д. № 60043 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя П. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 303 от 17.06.2016 г. по в.т.д. № 1535/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.283, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване се обоснова в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: когато страните по договор за изработка изрично са уговорили, че възнаграждението става дължимо след кумулативното осъществяване на предпоставките за това – издаването на фактура и приемателно-предавателен протокол, може ли да се приеме, че неиздаването на фактура обуславя неизискуемост на вземането за възнаграждение. Приложено е решение № 152/2012 г. по т.д. № 91/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с твърдение, че обжалваното му противоречи. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се обосновава по въпросите: когато договорът за изработка има за предмет изготвянето на идеен проект по смисъла на ЗУТ и възложителят впоследствие открива скрити недостатъци, както и невъзможността за отстраняването им, счита ли се, че този договор има за предмет строителни работи, за които се прилага 5-годишният срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД и когато страните по договор за изработка са уговорили изрично, че изпълнителят няма право да ползва трети лица и разкрива информация, има ли право възложителят след като е узнал за горните нарушения на договора, както и за скритите недостатъци на изработеното, да развали едностранно договора на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата не може да изпълнена по уговорения или надлежен начин.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – [фирма], представлявана от управителя А. Я., чрез адвокат В. И., с който оспорва касационната жалба, поддържа че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 365 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1353/2014 г. на Софийски градски съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Б.“ Е. против [фирма] иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва и лихва за забава за периода от 29.10.2013 г. до 06.03.2014 г. в размер на 1 256, 68 лева като погасени чрез прихващане с вземане на [фирма] срещу [фирма] в размер на 40 000 лева, представляващи вземане на [фирма] за възнаграждение по договор от 21.02.2012г., сключен с [фирма], което е цедирано на [фирма] с договор от 26.03.2014г.
Въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на основното правоотношение по договор за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД между страните, както и неизпълнение на задължението на ответника да върне след покана заетата от него сума на ищеца. Приел е за доказани основанието и размера на исковете по чл.240 и чл.86 ЗЗД, но и за основателно правопогасяващото възражение за прихващане, направено от ответника в качеството му на кредитор по насрещно парично вземане на основание договор за цесия. Спорът по делото е сведен до вземанията, прехвърлени с договора за цесия, произтичащи от договор за изработка, сключен на 21.02.2012 г. между [фирма] и [фирма] и с предмет изготвянето на идеен проект за изграждане на подстанция 110/20 кV в поземлен имот в [населено място], [община] за присъединяване на ветрогенераторен парк с обща инсталирана мощност на вятърните генератори 45МW. Страните са договорили, плащането на възнаграждението да се осъществи след подписване на приемателно-предавателен протокол и издаване на фактура. Изпълнителят, чрез нает главен проектант, изготвил идейния проект в договорения срок, който бил приет с подписан от страните протокол от 28.02.2012г.И. проект е съгласуван с [община]. С покана от 22.10.2013г. изпълнителят поискал договореното възнаграждение и неустойка за забава. С договор за цесия от 26.03.2014г. вземането за възнаграждение от 40 000 лева и неустойка от 59120 лева е прехвърлено на ответника [фирма] и уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД е връчено на ищеца. По възраженията за пълно неизпълнение и за недостатъци на изпълнението, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението по договора за изработка е платимо след приемане на работата, което се установява с приемателно -предавателния протокол от 28.02.2012г. При подписване на протокола ищецът не е направил забележки по изпълнението, такива не са направени и следващите две години. Дори да се приеме, че проектът има скрити недостатъци, каквито по естеството си не би могло да има при изработка на идеен проект, последните са установени най-късно към 09.08.2013 г. – датата, на която е получено становището на [фирма], съдържащо забележки по проекта. При това положение, правата по чл.265 ЗЗД е следвало да бъдат упражнени в предвидения по чл. 266, ал.3 ЗЗД срок. Последващото изявление за разваляне на договора от 18.02.2014г. не е постигнало целените правни последици, тъй като не се установява пълно неизпълнение на поетите задължения. Съгласно приетата по делото експертиза, констатираните недостатъци са отстраними и не правят проекта негоден за ползването му по предназначение. Изпълнението на проекта чрез трето лице е правно ирелевантно за дължимостта на договореното възнаграждение. Отпадналият интерес за възложителя от по-нататъшното ползване на проекта, предвид липсата на мощности за присъединяване към електроразпределителната мрежа, не го освобождава от задълженията му спрямо изпълнителя. Липсата на издадена фактура не може да послужи като основание за отказ от плащане, поради което ищецът е останал задължен за със суми, надхвърлящи размера на вземането по предявения от него иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не може да се допусне касационно обжалване по първия въпрос в сочената хипотеза на чл. 280,ал.1, т.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че липсата на издадена от изпълнителя фактура съгласно чл.4 от договора, не може да послужи като основание за отказ за плащане на възнаграждението, тъй като то е платимо от момента на приемане на работата, съгласно чл.266,ал.1 ЗЗД. При наличие на изричен писмен договор и приемателен протокол, фактурата представлява единствено документ за осчетоводяване на стопанската операция. Настоящият състав на ВКС не констатира противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 152 от 02.04.2012 г. по т.д. № 91/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, по поставения от касатора правен въпрос. То е неотносимо, защото третира друг правен въпрос – дали лихва за забава се дължи, считано от датата на издаване на фактура за вземането по главницата – възнаграждение за приетата работа. При това положение, не може да се приеме, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос – неиздаването на фактура обуславя ли неизискуемост на вземането за възнаграждение. Въпросът дали когато договорът за изработка има за предмет изготвянето на идеен проект по смисъла на ЗУТ и възложителят впоследствие открива скрити недостатъци, както и невъзможността за отстраняването им, счита ли се, че този договор има за предмет строителни работи, за които се прилага 5-годишният срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, е неотносим за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, тъй като при изпълнението на възложената работа, не са констатирани съществени отклонения от нейното договорно или обичайно предназначение, ако въобще може да се приеме, че естеството на възложената работа допуска наличието на скрити недостатъци. При тези мотиви на съда, съображенията относно срока по чл. 265, ал.3 ЗЗД имат разяснителен характер и нямат отношение към изхода на дело, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Поставеният последен въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Решаващите изводи на въззивния съд са,че за възникване задължението на възложителя да плати уговореното възнаграждение за приетата работа, е ирелевантно обстоятелството дали изпълнителят е разполагал с технически правоспособни лица или е наел такива по граждански договор. Неизпълнение на задължението по т.10 от договора би могло да доведе до отговорност на изпълнителя за причинени вреди с оглед изискването за конфиденциалност. Освен това касаторът не обосновава по какъв начин фактическото изготвяне на идейния проект от лице – проектант, привлечено в изпълнението по силата на граждански договор с изпълнителя, има отношение към изводите на съда относно скритите недостатъци. Съдът е изградил изводите си при съпоставка между дължимото и фактически извършеното и с оглед заключението на техническата експертиза е приел, че отклоненията, доколкото представляват недостатък, са несъществени и не съставляват основание за разваляне на договора. При това положение, поставеният въпрос не е обусловил или подготвил изхода на делото, т.е. по него не може да се допусне касационно обжалване.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 303 от 17.06.2016 г. по в.т.д. № 1535/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: