О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 29.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 747 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Е. С. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Р., обжалва в срок въззивното решение от 12.07.2012 год. по гр. д. № 443/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен искът му против [община] за собствеността на части от ПИ № * в [населено място] с площ 1. 251 дка, съответно с площи 18 кв. м. и 551 кв. м., подробно описани в решението по граници и местонахождение.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане.
В приложеното изложение се сочи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като са формулирани правни въпроси, свързани най-общо със съотношението между влязъл в сила, но неприложен регулационен план и действуваща кадастрална карта при индивидуализиране на имота при спор за собственост, за приложението на параграфи 6 и 8 ПЗР на ЗУТ, забраната по чл. 59 З. /отм./ и случаите, в които важи тя с оглед приложението на регулационния план. Представена е и задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В представен писмен отговор [община] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и иска въззивното решение да бъде потвърдено, като правилно.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 2.08.2012 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 26.07.2007 год./ установителен иск за собственост, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на общината на л. 6 от първоинстанционното производство се установява, че данъчната оценка на спорния имот е в размер на 1 753.20 лв. или цената на иска, посочена и в самата искова молба от настоящия касатор, е под минималния размер от 5 000 лв. Поради това обстоятелство въззивното решение е изключено от касационен контрол, съгласно действуващата към момента на подаване на касационната жалба разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед този изход на делото не следва да се обсъжда наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. С. К. от [населено място], чрез адв. В. Р., против въззивното решение № 1275 от 12.07.2012 год. по гр. д. № 443/2011 год. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касатора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: