О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр.София, 03.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №216 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Е. от гр. Г., срещу определението от 25.02.2009г. по в.ч.гр.д. №15/2009г. на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 27.10.2008г. по ч.гр.д. №1161/2008г. на Габровски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Ответникът по жалбата М. на п. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния Габровски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Софийски районен съд по местна компетентност.
Касоторът счита, че определението е постановено в противоречие с определение №51 от 19.07.1985г. на ВС, ІVг.о. и определение №3 от 22.02.1994г. по гр.д. №108/94 на ВС, Іг.о., с които е прието, че не е налице препирня за подсъдност при прекратяване на делото поради липса на състав /отстраняване на съдии по чл.12 от ГПКотм./, препращането му за разглеждане от съседен равностепенен съд и отказ на същия да го разгледа. Разглежданият случай се отнася до различна фактическа обстановка. В случая с потвърденото от въззивния съд определение на Габровски районен съд е уважено възражението на ответника за местна подсъдност, направеното в първото по делото заседание, т.е. разрешени са различни въпроси, поради което не може да бъде прието, че обжалваното определение е постановено в противоречие с приложените определения. Неоснователно е позоваването на определение №277 от 08.06.2000г. по г.гр.д. №278/2000г. на ВКС, Vг.о. С него е прието, че определението по чл.93, ал.1 от ГПК, с което се прекратява делото при направен отвод за неподсъдност и се изплаща на надлежния съд, е определение във връзка с подсъдността и подлежи на обжалване с частна жалба. По същия начин е разрешен този въпрос и от въззивния съд, който е приел, че е сезиран с частна жалба срещу обжалваемо определение по чл.93, ал.1 от ГПК/отм./ и е разгледал частната жалба по същество. Изложени са от касатора и общи твърдения, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. При положение, че ищецът не е направил предоставения му от закона – чл.85 от ГПК/отм/ – избор, да предяви иска си за вреди от непозволено увреждане по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника, на ответника не може да бъде отречено правото на възражение за местна подсъдност. Обстоятелството, че преди това е разрешена препирня за подсъдност между административен съд и районен съд и че след разрешаването й от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС делото е изпратено по компетентност на районния съд, а последният се е десезирал от спора и го е изпратил на друг районен съд, този по местоизвършване на деликта /съдиите от който са се отстранили от делото и същото е изпратено по реда на чл.14, ал.2 от ГПКотм. на ГРС/, не означава, че ищецът е упражнил правото си на избор на местна подсъдност, след като съдът по местоизвършване на деликта дори не се намира на територията на съдебния район на сезирания от него административен съд. Поради това неоснователно се твърди от касатора, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС за подсъдността при направен от ищеца избор за местна подсъдност по местоизвършване на деликта.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 25.02.2009г. по в.ч.гр.д. №15/2009г. на Габровски окръжен съд, по частна касационна жалба на С. И. Е..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: