1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 30.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4458 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца срещу Решение № 997 от 03.06.2013г. по в.гр.д.№ 3754/2012г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския РС /неправилно посочен, вместо Асеновградски РС/ за отхвърлянето на иска за заплащане на сумата 5 174.40лв.- -неплатена от И. Н. К. арендна вноска за стопанската 2008/2009г. и на иска за заплащането на сумата 5 664.80лв. неустойка забава в плащането на първата сума за периода 02.10.2009г.-02.10.2010г. Твърдението е, че за да отхвърли иска съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на пар.2 от ДР на Закона за аренда в земеделието. Становището е, че договорът за аренда е сключен на 14.01.2004г. с уговорен гратисен период през който не се дължи арендна вноска 5 години; петгодишния срок тече от 2003/2004 стопанска година и изтича 2007/2008 стопанска година. Стопанската 2008/2009г година е шестата и за нея вноската е дължима. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса за тълкуване на понятието „стопанска година“.
Постъпила е касационна жалба и от И. Н. К. срещу същото решение в частта за отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за заплащане на арендна вноска за 2009/2010 стопанска година в размер на 5 245.92лв. /с индексация/ и на сумата 8 104.94лв. неустойка за забава на плащането на първата сума за периода 02.10.2010г.-02.03.2012г. и осъждането му за заплащането им. Твърдението е, че договорът за аренда е бил прекратен през септември 2008г. чрез писмено предложение от арендатора, като разпитаната свидетелска е установила, че М. е изпратило отговор на ответника за приемане на предложението за прекратяване. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си да представи цялата преписка по договора, а съдът неправилно разпределил доказателствената тежест за установяване факта на писмено изразеното съгласие на министерството и неправилно отказал да кредитира свидетелските показания. Изложението изцяло преповтаря твърденията, изложени в касационната жалба като се иска допускане на обжалването на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Постъпил е писмен отговор и от двете страни.
Въззивният съд е посочил, че е сезиран с претенции за заплащане на арендни вноски /дължими с индексация/ за стопански 2008/2009 и 2009/2010 години и неустойка по т.32 от аренден договор № АД-0012 от 14.01.2004г., съгласно т.3 на който, за първите пет стопански години не се дължи арендно плащане. Мотивирал е, че с оглед датата на сключване на договора и дефиницията на стопанска година-годината от първи октомври на текущата до първи октомври на следващата, дадена в разпоредбата на пар.2 от ДР на ЗАЗ, арендните плащания са дължими от 01.10.2009г., тъй като гратисния период обхваща 2004/2005г., 2005/2006г., 2006/2007, 2007/2008г. и 2008/2009г.; Арендна вноска за 2008/2009г., която ищецът претендира, не се дължи, тъй като тази година попада в уговорения в т.3 период. Мотивирал е, че искът за заплащане на вноска и неустойка за 2009/2010 стопанска година е основателен, тъй като няма доказателства за плащането. Приел е за недоказано твърдението на ответника за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като е обсъдил представеното от арендатора писмо до директора на Областна дирекция земеделие и гори, [населено място], входирано с печат от 26.09.2008г. Обосновал е, че съгласно т.34.2 от арендния договор, той може да бъде прекратен по взаимно съгласие, изразено писмено, и че съгласно т.36, прекратяването се регистрира в съответната Общинска служба по ЗГ и се вписва в службата по вписванията, а ответникът не е представил писменото съгласие на министерството и доказателства за регистрирането и вписването на прекратяването му. Отказал е да кредитира показанията на съпругата на ответника, че след подаването на молбата за прекратяване на договора, бащата на съпруга й получил отговор от М. , че въз основа на искането, договорът е прекратен, но това писмо те са загубили. Обсъдено е обстоятелството, че ищецът е бил задължен да представи цялата преписка във връзка с процесния договор, като пълномощникът му е посочил, че извън приложените по делото книжа, няма други документи, включително и отговор по приетата на 26.09.2008г. молба на ответника.
Жалбите са депозирани в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване
Ответникът изобщо не е формулирал въпроси и то правни въпроси, които да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, което изключва възможността искането му да бъде уважено. Несъгласието му с изводите на въззивния съд за липса на доказателства в подкрепа на твърдението му за прекратяване на договора по взаимно съгласие не може да замести основното изискване на чл.280,ал.1 ГПК, а и касаторът игнорира изложените съществени правни аргументи, че ако би било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договора за аренда, то това обстоятелство би било регистрирано и вписано по надлежния ред, т.е че твърдяния от ответника факт би могъл да бъде установен с други доказателства. Неточното посочване в обжалваното решение на първоинстанционния съд, чието решение е било предмет на въззивната проверка не рефлектира върху валидността и допустимостта на акта на Пловдивския ОС.
Ясно формулиран конкретен правен въпрос не е посочен и от ищеца. Изложеното от него е несъгласие не с тълкуването от въззивния съд на разпоредбата на пар.2 ДР на ЗАЗ, която е пределно ясна и не провокира противоречива съдебна практика, а с приетото, че няма как първата стопанска година от гратисния период да е 2003/2004г., след като текущата –тази, в която е сключен договорът е 2004г.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като искането и на двете страни за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 997 от 03.06.2013г. по в.гр.д.№ 3754/2012г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.