3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 749/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Б. К. от [населено място] против решение от 22.07.2010г. по гр.д. №12690/2009 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът e заявил, че „ съгласно чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК представя следните касационни основания предвид разнопосочната практика на съдилищата в Република България”. Посочил е лаконично, че процесните задължения имали характер на периодични и е поставил въпрос – „ За приложимия давностен срок по отношение на вземанията за дължими парични вноски за консумираната топлинна енергия”. Посочено е още, че в случая се „ прилага решение на ВКС №168/09г. ” с което било признато, че плащанията като периодични предполагали тригодишна погасителна давност. Страната е развила разбирането си, че изложеното съставлявало практика на ВКС, като са посочени и други решения на този съд в същия смисъл. Лаконично е изложено и разбирането на касатора относно подлежащите на касационно обжалване решения.Накратко са поддържани и оплаквания за неправилност на съдебния акт, като е направен извод, че според страната, били налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като „ делото е от значение за точното прилагане на закона, както и е от значение за развитие на правото”.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. С оглед очертаната дефинитивност на общото основание, не съставлява релевантен въпрос поставеният от страната въпрос – „за приложимия давностен срок по отношение на вземанията за дължими парични вноски за консумираната топлинна енергия” по отношение, на който макар и правилно цитирана практиката на ВКС, обобщена с ТРОСГТК №3/2011г., не е бил предмет на обсъждане и разглеждане както от първостепенния, така и от въззивния съд. И двете съдебни инстанции са приели, че след като отговора на исковата молба е постъпил след изтичане на срока по чл.131 ГПК, то не могат да бъдат обсъждани и зачетени и правопогасяващите възражения на страната. Касаторът не оспорва този извод на съда, който се извежда и от установените по делото факти. Страната не е спазила срока по чл.131 ГПК, въпреки, че е била изрично уведомена за последиците от неизпълнение на процесуалната възможност да подаде отговор на исковата молба в срок/ л.82 на гр.д. 18624/08г. на СРС/. Въпросът за преклузията на правото на ответника да направи възражение за погасяване вземането по давност е разрешен със задължителна практика – решение №111 от 08.10.2010г. по т.д. №1068/09г. на ВКС ТК, І т.о./ постановено по реда на чл.290 ГПК/, с което изрично е прието, че в хипотеза на иск по чл.415ГПК правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Изключението от това правило е единствено по отношение на изричното позоваване във възражението по чл.415 ГПК на погасителна давност и то само ако това възражение е било приложено в исковото производство, какъвто не е разглеждания случай. Следователно, като несвоевременно заявено от касатора това правопогасяващо възражение по отношение на част от вземането не е било разглеждано и съответно не може да обоснове наличие на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочено от страната, с оглед цитираната практика на ВКС имаща задължителен характер. Липсата на релевантност на така поставения въпрос изключва и предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК дори и касаторът да беше обосновал релевантни доводи за това, каквито не са развити.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата,нито оплакванията за неправилност на изводите на съда, с доводи поддържани като защитна теза в цялото съдебно производство. Както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2010г. по гр.д. №12690/2009 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: