Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 07.08.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.05. 2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 904 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. Т., Т. Н. Т. и Б. Н. Т. срещу въззивно решение № 444 от 15.11.2018 г. по възз. гр. дело № 569 /2018 г на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 807 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 9417 /2017 г., с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Е. Д. П. – А. и А. Г. А. с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на бездействията на ответниците, създаващи условия за течове в жилището на ищците и да извършат ремонт на терасите и водопроводната и канализационна инсталация в своя собствен имот и с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от определена дата.
Насрещните страни Е. Д. П. – А. и А. Г. А. не са подали писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на съвкупно обсъждане на събраните по делото доказателства – документи, между които протокол на комисия от община Плевен, свидетелски показания и две приети по делото заключения на вещи лица е приел за установено, че в резултат от течове от водопроводната и канализационна инсталация (нататък и ВиК инсталацията) в банята на собственото на ответниците жилище и недобре фугирани плочки в банята и на двете неремонтираните тераси на собственото на ответниците жилище на втория етаж от двуетажна жилищна сграда и преминаване на води през междуетажната плоча на северната тераса и санитарния възел на ответниците, са настъпили увреждания в собственото на ищците жилище, което се намира под това на ответниците, на първия етаж на жилищната сграда. Въззивният съд е приел за доказана причинната връзка между течовете и вредите. Приел е, че противоправното състояние е поддържано от ответниците и чрез бездействие, което е довело до трайно и продължително въздействие върху собствения на ищците имот и че съгласно приетото с ТР № 31 /06.02.1985 г. по гр.д. № 10 /1984 г. на ВКС то може да бъде предмет на негаторния иск. Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение за отстраняване на вредите въз основа на едно от приетите заключения на вещи лица за стойността на строително-ремонтните дейности.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:
Следва ли съдът при иск с правно основание чл.109 ЗС да посочи конкретна част от инсталация, която следва да се ремонтира, за да се преустановят твърдените вреди?
Въпросът е обуславящ, но въззивният съд не го е разрешил както се твърди, а е посочил частта от ВиК инсталацията, която следва да се ремонт5ра – тази която се намира в банята в жилището на ответниците, както и фугите между плочките в банята и на неремонтираните тераси.
Следва ли съдът при иск с правно основание чл.109 ЗС да отграничи общите за етажната собственост инсталации, при заявен иск за вреди от ВиК и канализационна мрежа?
Въпросът не е обуславящ. Не е установен теч от обща инсталация.
Към това следва да се добави и че няма противоречие с приетото в посоченото от жалбоподателите (без да е приложено) решение № 212 от 17.04.2014 по гр.д. № 2159 /2014 г. на ВКС, I, г.о.. Твърдяното противоречие е по приложението на правилото на чл.38,ал.1 ЗС.
В посоченото решение по същество е обсъден въпросът дали изградената процесна инсталация за локално отопление е обща част по смисъла на правилото на чл.38,ал.1 ЗС, според което общи части са и главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, но е прието, че не е – че в разглеждания случай е прокарана индивидуална инсталация за локално отопление, състоящо се от локален водогреен котел и тръби за топла и студена вода.
Както беше посочено, въззивният съд въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел за установено, че течовете, които са причинили вредите, са от ВиК инсталацията на ответниците, която се намира в тяхната баня и от неремонтираните подове на банята и терасите на ответниците, през фугите на които прониква вода в междуетажната плоча и през нея – в жилището на ищците. Въззивният съд не е приел, че течът е причинен от общи части на сградата.
Жалбоподателите твърдят и наличие на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост.
Като аргумент за очевидната неправилност жалбоподателите излагат довода, че въззивният съд не е допуснал искано заключение на СТЕ, този аргумент представлява довод за процесуално нарушение.
Въззивният съд е изложил мотиви за отказа си да допусне поискано в откритото съдебно заседание заключение на СТЕ: във въззивната жалба не се съдържа искане за такава, пред първата инстанция са приети две заключения за причините за вредите, липсват новооткрити обстоятелства и е приложимо правилото на чл.266,ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Изтъкнатият довод за процесуално нарушение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК също не обосновава извод за очевидно такова, нито за очевидна неправилност на въззивното решение.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 444 от 15.11.2018 г. по възз. гр. дело № 569 /2018 г на Плевенския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.