О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София . 29.06. 2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 285 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “И” О. , гр. С. срещу решение №106/1.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 1093/2006г. на САС, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд по т.дело № 528/2003г. в осъдителната му част, с молба да бъде отменено и отхвърлени обективно съединените искове на “А” А. в несъстоятелност. Релевирани са оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила и по конкретно на чл.188 ГПК/отм/ и чл. 142 , изр. второ ГПК/отм/. В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен материалноправен въпрос този по приложението на чл.20а ЗЗД определящ пределите и задължителната сила на сключените между страните договори, решен от съда в противоречие с практиката на ВКС/ чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и за доказателствената стойност на счетоводни документи, в които има отбелязвания и зачерквания, въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото/чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответникът по касация “А” А. в несъстоятелност не взема становище по изложените в касационната жалба и приложението към нея оплаквания и доводи.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, от надлежна страна, която е участвувала във въззивното производство, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С атакуванато решение на САС е прието, че между страните са установени отношения по договор за агентство от 7.01.1999г. за продажби на въздушен пътнически превоз и услуги, който е продължил действието си е след като е изтекъл срока, за който е сключен, факт установен от събраните по делото писмени доказателства/ индивидуални и глобални отчети по продажби, фактури, платежни нареждания и приходни касови ордери/ за периода от време ,за който са предявени исковете по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД. Прието е за безспорно установено, че в изпълнение на договора, касаторът за процесния период от време е извършвал продажба на билети за полети на авиокомпанията по вътрешни и международни линии, за които е съставяло съответни отчетни форми съобразно договореното в т.3,3 от А. “В” към договора. Чрез назначената счетоводна експертиза, съдът е приел за установено неотчитането на продажби от страна на агента на стойност 61 723.64 лв., като съдът не е възприел довода на ответника за доказателствената сила на представените и оспорени от негова страна счетоводни документи с възприемане на заключението на счетоводната експертиза за естеството на направените отбелязвания върху документите. Изяснено е, че нанесените прибавки на ръкописен текст върху отчетите е обусловено от необходимостта в тези документи да се отрази приспадането на такса сигурност, като отделно перо, за която не е предвидена отделна графа в използваните формуляри, както и от изискванията на Р. 24А на МАВТ за отразяване на цените на билетите в щ.д.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че не е налице в случая предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото касаторът се позовава на едно единствено решение на ВКС. В решение № 1* от 11.11.2002г. по гр.дело № 1265/2002г. на ВКС, V г.о. е направено разграничение на действието на разваления и прекратения договор във времето. Прието е, че развалянето на договора има обратно действие, а прекратяването на договора има действие само за в бъдеще. В решението не е взето отношение по поставения от касатора въпрос може ли да се счита продължено от страните действието на договора, тогава когато е изтекъл срока, за който е бил сключен, щом като страните са продължили да го изпълняват. Следователно с цитираното от касатора решение на ВКС не се разрешава материалноправен въпрос, който да е бил разрешен от съда по обжалваното решение и поради липса на идентичност не е налице второто основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Не е налице и второто основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл.142, изр. второ ГПК/отм/ съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В изпълнение на задължението си да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните/ чл.188, ал.1 ГПК отм/ и при съобразяване на цитираната процесуална норма, съдът е изложил съображения защо признава доказателствената сила на отчетите, в които има прибавки и зачерквания. Нормата не се нуждае от допълнително тълкуване, защото е ясна. Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – поддържано от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №106 от 1.12.2008г., постановено по в.гр.дело №1093/2006г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, трети състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: