О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 427
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 728/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З“АД срещу решение № 88 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 52/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 477 от 11.12.2007 г. по т.д. № 79/2005 г. на Плевенския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора иск срещу “С” ЕООД-гр. Плевен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за връщане на сумата 250 000 лв., заявен като частичен от вземане в размер на сумата 694 967.94 лв., представляваща част от направени от касатора разходи във връзка с ремонт на обект “П” в м.”К” в гр. П., извършен по силата на договор за съвместна дейност от 01.09.2000 г.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Твърди, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е такъв за гражданско дружество и поради това по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД. Навежда и довод за приобщен в противоречие с нормата на чл.154 ГПК (отм.) като доказателство по делото втори екземпляр от процесния договора въпреки успешното му оспорване.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че разрешеният от въззивният съд въпрос на материалното право – за характера на сключения между страните договор като такъв за гражданско дружество е разрешаван противоречиво от съдилищата, вкл. и от ВКС, като цитира Решение № 850 от 19.05.2000 г. на ВКС по гр.д. № 120/2000 г. на V г.о. и Решение № 1516/1996 г. на V г.о.
Ответникът по касационната жалба “С” Е. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
В случая, за да отхвърли предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, тълкувайки клаузите на сключения между страните по спора договор, по който ответникът се задължил да предостави на ищеца вещното право на ползване на ищеца, а последният от своя страна да поеме разходите по ремонтирането му е приел, че същият има характеристиката на договор за гражданско дружество (а и наименованието му е договор за съвместна дейност), тъй като и двете задължения са паралелни, които го определят като многостранна сделка и тя не може да бъде прекратена по реда на чл.87 ЗЗД предвид характерната за този вид договори многостранност и еднопосочност на задълженията и липсата на насрещно поети такива.
Независимо от това е обсъдена и изправността на ищеца по договора при евентуална приложимост на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, като въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че ищецът е неизправна страна, тъй като не е финансирал изцяло извършването на ремонта на обекта, а липсата на парични средства не е сред безвиновните действия на длъжника, в заключение на което е счетено, че последният не е носител на потестативното право да развали договора. Към датата на подаване на исковата молба обектът не бил завършен и за ответника не е възникнало задължението да предостави на ищеца правото на ползването му. За неоснователно е счетено и възражението, че изпълнението на договора е станало безполезно за ищеца поради изтичане на 5- годишния срок, тъй като срокът му е удължен на 10 години.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обалване.
С нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК, които са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Поставеният въпрос за правната природа на договора на сключения между страните договор не представлява формулиране на общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешаването на този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, като трябва да е обусловило правните изводи на съда като резултат от тълкуване на нормативния акт, а не на възприемане на правопораждащите факти и тълкуване на договора. В случая съдът е обосновал извода си относно характера на сключения договор като такъв за гражданско дружество с поетите по него паралелни задължения, насочени към постигане на обща за страните цел. Дори той да го е изтълкувал неправилно, като нарушение на закона – чл. 20 ЗЗД, това би било основание за неправилност на обжалваното решение, но не и основание за селектиране на касационната жалба. Независимо от това, доколкото не се поддържа твърдение за предоставянето на процесния обект под наем, липсва и противоречие с цитираното от касатора Решение № 850 от 19.05.2000 г. на ВКС по гр.д. № 120/2000 г. на V г.о., с което е прието, че когато договорът за съвместна дейност прикрива съглашение за предоставяне на обекта под наем, по отношение на него се прилагат правилата за прикрития договор, като се преценява неговата действителност.
Изложеното позволява да се приеме, че поради отсъствието както на основната, така и на сочената в изложението допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационното обжалване следва да се откаже.
Искането на ответника за присъждане на разноски по делото следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 52/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: