О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 01.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 391/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на И. Г. И. от гр. Ч. б. против въззивното определение от 30.07.2010 год. по ч. гр. д. № 696/2010 год. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 8.07.2010 год. по гр. д. № 347/2010 год. на районния съд – гр. К., с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя установителен иск с правно основаниечл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като процесуално недопустимо.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд приел, че предявеният иск е за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, собственост на наследодателя Т. Т., предявяването на който е недопустимо след тримесечния срок по параграф 22 ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. Д. в. бр. 13 от 9.02.2007 год. Същият е изтекъл на 12.05.2007 год., а исковата молба е подадена извън него – на 20.05.2010 год., поради което и е недопустим.
Извън горното съдът приел и липсата на данни, че спорният имот не е бил заявен пред поземлената комисия /сега ОбСЗ/, което е самостоятелно основание за недопустимостта на иска.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, са свързани с дадената правна квалификация на предявения иск, преценката и задължението на съда да обсъди възраженията на страните, както и с пределите на контрол на въззивния съд, като същите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато се обосновава необходимост от разкриване на точния смисъл на правната норма, по реда на нейното тълкуване, налагащо се от неточното й прилагане, или се поддържат доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава. В случая, по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е налице утвърдена съдебна практика, която е непротиворечива относно процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск, включително и по въпроса за преклузивния срок за предявяването му, а и разпоредбата не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване точния й смисъл. Така, както е формулиран от жалбоподателя въпросът за правната квалификация на иска, не сочи на обосноваване от необходимост за тълкуване на други разпоредби на закона, извън тази по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с оглед произнасянето на въззивния съд въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си за признаване правото на собственост на наследниците на бившия собственик върху спорния имот, предмет на съдебната спогодба от 26.04.1926 год., по гр. д. № 436/1926 год. на Плевенския окръжен съд, както и формулираното искане, съгласно правилото на чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК. Поради горното и поддържаното основание за допускане на касационното разглеждане на обжалваното въззивно определение не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1832 от 30.07.2010 год. по ч. гр. д. № 696/2010 год. на Плевенския окръжен съд, по подадената от И. Г. И. от гр. Ч. б. частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: