1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№428
С., 01.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6594 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Б. чрез пълномощника му адвокат Р. С. Г. против решение от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, с което е обезсилено решение от 15.05.2010 г. по гр.д. № 9863/2005 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав в обжалваната му част и е прекратено производството по предявения от Ю. Г. Б. като частичен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за осъждане на К. В. К., П. А. Т., Т. А. В., П. Д. Д., Б. П. С., С. Д. Г., Д. Г. П., Т. Б. В., Н. И. К., И. Ж. М., С. Х. Т., Х. Ц. Т. и Р. Ц. Т. да му предадат владението на 0.92 % идеални части от общо притежавани 9.2 % ид.ч. от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица].
П. А. Т., Т. А. В., П. Д. Д., Б. П. С., С. Д. Г., Д. Г. П., Н. И. К., И. Ж. М., Х. Ц. Т., Р. Ц. Т., С. Х. Т., К. В. К. и Т. Б. В. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат М. К., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си въззивният съд е констатирал, че в исковата си молба ищецът е заявил, че като собственик на УПИ І-3, кв.457, м.Центъра по плана на [населено място], е придобил по приращение правото на собственост върху идеална част от незаконно построена от Ж. „Е.” сграда на пет етажа, съответстваща на частта от сградата, която попада в неговия парцел. С това твърдение, е поискал посоченият в исковата молба за ответник Ж. „Е.” да му предаде владението върху собствената му идеална част от въпросната сграда. С молба от 08.12.2005 г. ищецът е определил размера на идеалната част на 18.6 %, а с молба от 22.03.2006 г. е заявил, че претендира да е собственик на 9,2% идеални части от цялата сграда на Ж. ”Е.”. С разпореждане от 12.04.2009 г., влязло в сила, исковата молба е върната за разликата над 9,2 % идеални части до 18, 6 % идеални части. С молба от 14.07.2006 г. ищецът е заявил, че изменя иска си, като го предявява като частичен – за 0,92 % от общо притежаваните 9,2 % идеални части. С молба от 24.10.2007 г. ищецът се е отказал от иска си срещу Ж. „Е.” и го е насочил срещу етажната собственост на [улица] изброените в нея етажни собственици в сградата – физически лица. На основание чл. 117, ал.3 ГПК последните са конституирани като ответници по иска, а впоследствие и други физически лица – етажни собственици, с оглед указанията на съда искът да бъде насочен срещу всички етажни собственици. След описаните изменения и уточнения в исковата молба, предявеният иск, по който първоинстанционният съд се е произнесъл, е частичен ревандикационен за право на собственост, придобито по приращение, върху идеална част от пететажна жилищна сграда на [улица], [населено място], която е в режим на етажна собственост, срещу етажните собственици в сградата.
Така предявеният иск е приет за недопустим по следните съображения:
На първо място, ревандикационният иск не може да бъде предявен като частичен. Българското законодателство не съдържа изрична правна уредба на частичния иск, но теорията и практиката са утвърдили категорично разбирането, че предмет на частичния иск е количествено определената в исковата молба част от вземането на ищеца. Предвидената възможност да се предяви частичен иск се основава от материалноправна страна на обстоятелството, че делимостта само при притезателните права ( вземанията) се проявява във възможността за частично изпълнение – чл.66 ЗЗД. В случая предмет на иска не е вземане, а вещно право и защитата му чрез частичен петиторен иск е недопустима.
На второ място, вещта, върху която са заявени права – жилищна сграда в режим на етажна собственост, не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Сградите могат да бъдат предмет на собственост ако са обособени в самостоятелен обект. Сградата в режим на етажна собственост не е такъв. По правната си природа етажната собственост представлява комплекс от неразривно свързани помежду си права на собственост върху самостоятелни и обособени обекти на вещни права, съчетани със съсобственост върху общите части на единна постройка. В този смисъл заявяването на права върху цялата жилищна сграда в режим на етажна собственост, която не е индивидуално определена вещ, е равнозначно на предявяване на иск за собственост върху съвкупност от вещи, което отново е недопустимо.
На трето място, при така заявеният недопустим обект на защита на правото на собственост, етажните собственици в сградата не са надлежни ответници. Вещта, върху която се претендира вещно право, трябва да съвпада, да е идентична с вещта, която трето лице владее или държи и чието предаване се иска. Ищецът твърди да е съсобственик в незаконно построена жилищна сграда на [улица] (без други индивидуализиращи белези), а насочва иска си срещу лица, които са етажни собственици в тази сграда, което им качество изключва възможността да са „останалите” съсобственици на жилищната сграда като цяло. Отделно от това, те осъществяват фактическа власт върху вещи (жилищата им), върху които ищецът нито е заявил собственически права, нито е посочил в чие държане са. Насочването на иска срещу ответниците физически лица ищецът обосновава с проблемите по призоваването на първоначалния ответник Ж. ”Е.” (така молбата от 24.10.2007 г.), без да промени обстоятелствената част на исковата си молба, в която твърди, че Ж. ”Е.” е построила и държи цялата сграда.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. Допустима ли е защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим ли е ревандикационен иск, предявен като частичен?
2. Кои са надлежните ответници, към които собственика на засегнатия имот следва да предяви ревандикационен иск за частта от сградата, съответстваща на построеното в повече, за която се твърди че е придобита от него по приращение по чл.92 ЗС, когато сградата е построена от Ж. и член-кооператорите са снабдени с нотариални актове и сградата остава в режим на етажна собственост?
3. Следва ли решаващият съд в производството по делото с правно основание ревандикация на частта от сградата, построена извън обема на отстъпеното право на строеж /в чужд имот/, с оглед преценката чия собственост е изграденото в повече от учредения обем на право на строеж – на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж – да изследва служебно /независимо от процесуалното поведение на страните/ построеното над учредения обем на право на строеж представлява ли самостоятелен обект на собственост или е принадлежност към главната вещ, т.е. дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост и отговаря ли на строителните правила и норми за самостоятелен обект или не, респ. да бъде изследван въпроса в процесната сграда има ли обект със самостоятелно предназначение, който да бъде предмет на петиторна защита?
4. Обвързан ли е въззивния съд с правната квалификация, дадена от ищеца и респ. задължен ли е да измени правната квалификация на иска в съответствие с представени нови доказателства и експертизи от вещи лица по време на въззивното производство и постанови решение, вземайки ги предвид?
5. Допустимо и задължително ли е съда да се произнесе относно законността на процесната сграда при иск с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.92 ЗС, разгледана във връзка с правните основания за владеене на обекти от страна на етажни собственици, когато част от сградата попада в чужд имот – построена в повече /извън обема на отстъпено право на строеж/ и в нарушение на одобрената проектна и строително-техническа документация и действалите към релевантния момента строителни правила и нормативи.
От поставените пет въпроса относими към мотивите на съда за недопустимост на предявения иск са първите два от тях, по които е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване към настоящото дело следва да бъде присъединено ч.гр.д. № 6593 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, образувано по частна жалба на Ю. Г. Б. против определения от 31.01.2014 г. и от 23.06.2014 г., с които по реда на чл.192, ал.4 ГПК-отм. са присъдени разноски на ответници по въззивната жалба, тъй като произнасянето по частната жалба зависи от изхода на делото по касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Ю. Г. Б. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 71.05 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
ПРИСЪЕДИНЯВА ч.гр.д. № 6593 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение към гр.д. № 6594 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: