3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 01.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 112 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Ш. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Х. срещу определение № III- 1972 от 25.11.2010г. по ч. гр. дело № 1972/2010г. на Бургаски окръжен съд, Въззивно отделение, 3 граждански състав, с което е потвърдено определение от 29.10.2010г. по гр. дело № 4090/2010г. на Бургаски районен съд, 4 граждански състав. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на С. К. Ш. от [населено място] против [фирма], [населено място], с която се иска от съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че [фирма], [населено място] не е определено законосъобразно за търговец по смисъла на чл. 139а от ЗЕ, който да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса на ищеца – [населено място],[жк], [жилищен адрес] и следователно не е имало право да прави това.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. По отношение допускането на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: „дали предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК”. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт следва да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като предявяване на иск с посочения от ищеца петитум не е предвидено в закон. Изложени са съображения, че това, което се иска да бъде установено, е твърдение за отрицателни факти, и съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, а иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател въпрос „дали предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК” не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4. на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която правното основание на предявения иск се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба. В настоящия случай въззивната инстация, като е обсъдила изложените твърдения и направеното искане с последващите уточнения и ги е съпоставила с хипотезите на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, е направила извод за недопустимост на предявения иск.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № III- 1972 от 25.11.2010г. по ч. гр. дело № 1972/2010г. на Бургаски окръжен съд, Въззивно отделение, 3 граждански състав,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.