О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2490 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. М. Н. против решение № 512 от 03.02.2015г. постановено по гр.д.№ 412/2014г. на Благоевградски окръжен съд. С обжалваното изцяло решение е извършена допеснатата съдебна делба, като 1. е обезсилено решение № 396/28.01.2013г. по гр.д.№ 636/2010г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на касатора по сметки за сумата 150 000 лв. за извършени от него подобрения в делбения имот № 404 007, находящ се в землището на [населено място] и е прекратено производството по нея, 2. отменено е решението на РС в останалата част и вместо това е извършена делбата чрез разпределение на допуснатите до делба съсобствени имоти между съделителите. В дял на жалбоподателя е предоставен в дял имот № 404 007, находящ се в землището на [населено място] с площ 3,552 дка., другия делбен имот № 405 028 в същото землище – ливада с площ 10,118 дка е разделен на четири имота с площ по 2,529 дка, които са разпределени между съделителите. К. Ю. М. Н. е осъден да изплати за уравнение на дяловете им, на В. С. Ц. и З. М. Ю. – по 2385 лв. на А. М. К., Ю. М. Ю., и У. М. Д. – общо сумата 651,25 лв. и на С. С., М., М. С. Ц. и С., С. М. – общо сумата 651,25 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Оплакванията се свеждат до това, че щом РС е приел претенцията по сметки за редовна, въззивната инстанция е следвало да се произнесе по нея по същество. Второто оплакване е свързано със задължението на въззивната инстанция да назначи и служебно СТЕ за оценка на делбените имоти предвид изминалия дълъг период от време след изготвяне и приемане на аналогична експертиза от РС.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1. при оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределение на делбените имоти, следва ли съдът да събере служебно доказателства за оценката им. 2.може ли въззивната инстанция да оставя производството по сметките без движение за уточняване на претенцията, ако РС е приел тази претенция и се е произнесъл по нея. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по втория – основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, което се обосновава с определение № 530/14.02.2012г. по гр.ч. № 286/12г. на ОС-Пловдив и определение № 787/07.11.2013г. по гр.д.№ 888/2013г. на ОС-Пазарджик.
Ответниците по касация В. С. Ц. и З. М. Ю. оспорват жалбата с твърдения за недопустимост поради ниската стойност на имотите и за неоснователност по същество.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, с което е извършена съдебна делба. То подлежи на касационно обжалване независимо от стойността на имотите, поради което съдът приема касационната жалба за допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение от първата фаза на производството е допусната е съдебна делба на поземлен имот с № 405028 в землището на [населено място], м. К. колиби”, ливада с площ от 10.118 дка. и на поземлен имот № 404007 в същото землището, м. „М. колиби”, с площ от 3.552 дка, с начин на трайно ползване – др. жил. територия между и при права както следва: В. С. Ц. ? ид. ч., З. М. Ю. ? ид. ч, Ю. М. Н. ? ид. ч., за А. Ю. М. – 1/8 ид.ч., А. М. К., Ю. М. Ю., и У. М. Д. – по 1/24 ид.ч. Претенция по сметки е предявил , Ю. М. Н. за сумата 150 000 лв. за изградените в имот № 404007 с площ от 3.552 дка две жилищни сгради и две стопански постройки.
РС е изнесъл на публична продан недвижимите имоти и е отхвърлил претенцията по сметки. Ю. М. Н. е обжалвал решението на РС и в двете му части с оплаквания за несправедливо извършване на делбата и необоснованост в частта по сметките. Възивната инстанция е констатирала нередовност на молбата за заявяване на претенцията поради това, че не е посочено кога е изграждана всяка от четирите постройки и дали това е станало със знанието на наследодателя и в какво се изразяват извършените строителни работи. В определения срок, жалбоподателят не е направил уточнението, а молбата за възстановяване на срока за това е оставена без уважение с влязло в сила определение № 3201/24.07.2014г. С обжалваното решение, съдът е приел, че молбата по сметките има характера на искова молба и предвид неотстраняване на нередовностите й в определения срок, следва да процедира по същия начин. Затова е обезсилил решението и е прекратил производството в тази част. Във въззивната инстанция имот № 405 028 – ливада с площ 10,118 дка е разделен на четири имота с площ по 2,529 дка, които са разпределени между съделителите заедно с другия имот № 404 007 с площ 3,552 дка. Съдът е съобразил, че в имот № 404 007 се намират сградите, в които съделителя Ю. М. Н. /сега касатор/ живее със семейството си, а четирите имота, получени при разделянето на имот № 405 028 са разпределени на останалите съделители, групирани съобразно правата им. Относно избрания начин на разпределение не е постъпила жалба от никой от съделителите. При извършване на делбата, съдът е приел оценките на имотите, направени в заключението на вещо лице К., прието в производството пред РС, в с.з. на 17.10.2012г. Позовал се е на съдебно известен факт, че цените на имотите в региона нямат промяна и на непроявена активност от съделителите относно актуализиране на оценката.
По въпроса за редовността на претенцията по сметките.. С т.5 от ТР № 1/2013г. се прие, че постановките от т.4 по ТР № 1/2001г. са актуални в останалата част освен когато се установи противоречие между обстоятелствена част и петитум на предявения иск.
Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея. Нормата на чл. 346 от действащия ГПК дава възможност в първото заседание след допускане на делбата съделителите да предявят исканията за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред – няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 98 и чл. 99 от ГПК /отм/, респективно към чл. 127 и 128 от действащия ГПК. Искането може да се направи и устно в първото по делото заседание след допускане на делбата, ако всички съделители присъстват. Във всички случаи обаче молбата трябва да съдържа елементите, от които да се определи спорното право: фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявената претенция и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците. Изискването претенциите по сметки да са достатъчно индивидуализирана и конкретизирана е с оглед квалифицирането им /по чл. 12, ал.2 ЗН, чл. 30, ал.3 ЗС или чл. 59 ЗЗД/, определяне на подлежащите на доказване обстоятелства и разпределение на доказателствената тежест и тъй като съдът се произнася по претенциите с решението, то и относно исканията по сметки формира сила на пресъдено нещо дори да са направени в устна форма в съдебно заседание. /В този смисъл опр № 512/19.11.2010г. по ч. гр.д.№ 411/2010г. І гр.о., опр. № 486/08.10.2012г. по ч.гр.д.№ 437/2012т. І гр.о.
Представените от касатора определение № 530/14.02.2012г. по гр.ч. № 286/12г. на ОС-Пловдив и определение № 787/07.11.2013г. по гр.д.№ 888/2013г. на ОС-Пазарджик не съставляват противоречива съдебна практика, тъй като преценката за редовността на молбата по сметките е винаги конкретна, респективно различни са и действията на съда в тази връзка. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
По въпроса за задължението на съда служебно да назначи СТЕ, когато има необходимост от специални знания, ВКС се е произнесъл в ТР № 1/2013г. т.3 на ОСГТК на ВКС. Тази хипотеза обаче не е налице. По делото е имало СТЕ за оценката на имотите. Съдът е преценил, че пазара на цените няма динамика. Същевременно страните не са предприели действия, от които да е видно, че те не считат оценката на съсобствените им имоти актуална. В този случай съдът не е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВК Затова не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос на наведеното основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Ответниците по касация В. С. Ц. и З. М. Ю. притендират деловодни разноски за настоящото производство, но не доказват да са направили такива по гр.д.№ 2490/2015г.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 512 от 03.02.2015г. постановено по гр.д.№ 412/2014г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ю. М. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: