О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.428
гр. София,11.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1246 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. К. против определение №1425 от 25.04.2016 г. по ч.гр.д. №1145/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 15.02.2016 г. по гр.д.№16982/2015 г. на СГС, ГО, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и разноски по производството.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че неправилно е прието от въззивния съд, че молителят може да реализира доход от имуществото си, без да се вземат предвид реалните му към момента на отправяне на искането доходи и налични парични средства, без да се съобрази, че от движимото имущество не може да се реализира доход, а недвижимото имущество е притежавано в съсобственост, както и че съществува неразбирателство със съсобственика /бивша съпруга/ относно общите имоти. Навеждат се доводи, че преценката на въззивния съд за наличие на предпоставки за освобождаване от държавна такса не може да почива на очакване, че в един бъдещ несигурен момент, молителят ще има потенциална възможност да реализира доход чрез продажба на свое имущество, с оглед което се иска от съда да отмени определението и освободи молителя от заплащане на държавна такса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси: 1. Какъв е обхватът на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски и в частност: 2. При извършване на преценката съдът има ли задължение да съпостави дохода на лицето и дължимите държавни такси и разноски. 3. Следва ли преценката на финансова възможност да се извършва въз основа на предположението, че в неопределен бъдещ момент молителят може да реализира доход от притежаваното от него имущество или тя се извършва при съобразяване на паричните средства, с които лицето реално разполага към момента на отправяне на искането по чл.83, ал.2 от ГПК с оглед размера на неговите доходи и спестявания. 4. Оправдано ли е плащането на държавна такса да се обвързва с потенциална възможност за извършване на бъдеща несигурна продажба на имущество и доколко подобно обвързване съответства с принципа за решаване на делата в разумен срок. 5. Допустимо ли е съдът да основава изводите си за липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса и разноски на предположение на факти и обстоятелства, по отношение на които не разполага с доказателства и в частност в настоящия случай допустимо ли е отказът да се мотивира с предположения за значителна стойност на дадено имущество без по делото да са събирани доказателства, установяващи тази стойност. Поддържа се, че поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, ТК, определение №66 от 12.02.2016 г. по ч.гр.д.№136/2016 г. на ВКС, ГК и определение №442 от 19.12.2013 г. на ВКС, ГК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение САС е приел, че приложената към исковата молба декларация за материално и гражданско състояние установява, че молителят е на 44 г., в добро здравословно състояние, като същият е декларирал получаване на заплата от 444 лв. и изплащане на издръжка на малолетно дете от 130 лв., както и че притежава: две МПС – л.а „Ситроен К.” и мотоциклет „Сузуки ГСХ”; ? идеална част от придобити по време на прекратения му брак два офиса и три гаража в сграда, находяща се в [населено място], ул.Тинтява и две складови помещения в друга сграда, находяща се на ул.Д.Ватах; срочен депозит от 500 лв. Посочил е, че ищецът се занимава с търговия на спортни стоки в притежавания от него магазин, обстоятелство установимо от обстоятелствената част на исковата молба, като е изложил съображения, че съвкупната преценка на тези данни води извод, че молителят разполага с достатъчно движимо и недвижимо имущество, вкл. влог, което му позволява да отдели необходимите средства за водене на инициирания то него правен спор. По отношение на доводите на молителя въззивният съд е посочил, че съсобствеността по отношение на недвижимите имоти не е пречка молителят да се разпорежда с тях или да реализира други доходи, още повече, че притежаваните от него МПС са на значителна стойност, а притежава и влог в банка, реализира месечни доходи от заплата и има магазин за спортни стоки.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът относно обхвата на преценката и в частност за задължението на съда да съпостави дохода на лицето с дължимите такси и разноски, е обусловил правната воля на съда, но в случая не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно цитираните в изложението определения, в който смисъл е и константната практика на ВКС, по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. В процесния случай въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика, като е приел, че съвкупната преценка на данните, посочени в подадената от молителя декларация и послужили за изследване на визираните по-горе критерии, води до извод, че молителят разполага с достатъчно движимо /2 бр. МПС/ и недвижимо имущество /? идеална част от 7 бр. недвижими имоти на територията на [населено място]/, вкл. и влог, получава заплата и има собствен магазин, което му позволява да отдели необходимите средства за водене на инициирания от него правен спор. Т.е. в случая изводът за имущественото състояние на молителя не е направен въз основа на предположения или на бъдеща потенциална несигурна възможност за продажба на имущество, а на основание декларираните данни, като наведените от съда в отговор на доводите на молителя съображения, представляват единствено евентуален/допълнителен аргумент, за изведения в определението извод за липса на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК в процесния случай. В този смисъл останалите поставени в изложението въпроси не могат да се приемат за обуславящи, същите, с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР №1/10.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1425 от 25.04.2016 г. по ч.гр.д. №1145/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.