Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
475_17_opr_288_partage_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 12.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.05.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 475 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационни жалби на С. Д. С. срещу въззивно решение № 98 /21.10.2016 г. по гр.д. № 169 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба на поземлен имот с площ 865 кв.м. в [населено място] и намиращите се в него, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 71 кв.м., хангар, депо, гараж (описани като една постройка) с площ 17 кв.м., едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ 91 кв.м., в частта, с която са определени делбените части : за С. Д. С. – 3 /8 ид.ч., за С. Д. К. – 3 /8 ид.ч., за П. Р. В. и Д. И. В. – 2 /8 ид.ч. в режим на СИО.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна П. Р. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото, след като първото постановено въззивно решение е отменено с решение на ВКС в частта, с която са определени делбените части на съделителите, като съставът на ВКС е дал задължителни указания въззивният съд да приложи две други дела между страните по искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.32,ал.2 ЗС, едното от които е било висящо, а другото – приложено към него, за да се изяснят действителните права на страните, тъй като, като не са били приложени към делото, спорът е останал неизяснен относно това имотът на кого от двамата наследодатели е принадлежал. От приложените дела могат да се ползват само писмените доказателства, но те биха могли да изяснят факти, отнасящи се към правата на наследодателите, респективно на страните по настоящото дело. Указанията не визират конкретни доказателства.
При тези указания въззивният съд е приложил делата и след като е очертал предмета на спора – размера на делбените части на съделителите и е възпроизвел указанията на ВКС, е приел за установено следното:
В архивираното гр.д. № 909 /1998 г. се съдържа постановление по нотариално дело № 1375 /1994 г. на ВС – М. за констатиране на право на собственост по обстоятелствена проверка на С. Т. П., в което е отразено, че процесният имот е закупен от съпруга на молителката С. П. преди повече от 48 години, поради което може да се направи извод, че процесният имот е останал в наследство от общия наследодател Р. К. П., който е бил едноличен собственик на имот, което е отразено и в молбата – декларация, която С. П. е представила пред РС – Монтана. В приложеното удостоверение от [община] е посочено, че имотът е записан на името на Р. К. П..
С оглед на тези доказателства въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е определил квотите на квотите на страните в делбата, като е допуснал грешка единствено в дела на наследниците П. Р. В., Д. И. В. по 1 /8 ид.ч., без да е съобразил, че същите са владели като съпрузи наследствената част от имота в продължение на повече от 20 години, поради което техните права са в размер на 2 /8 ид.ч. в режим на СИО, в какъвто смисъл ще следва да се коригират правата, определени с обжалваното решение.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения материалноправен въпрос : допустимо ли е собственикът на идеални части от даден имот да придобие същите идеални части на основание давностно владение при наличие на друго предхождащо придобивно основание и при положение, че не е изгубил правото си на собственост върху тях, който е обуславящ и е разрешен в противоречие с посоченото решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. № 4730 /2007 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.218а, ал.1, б. и ГПК от 1952 г. (отм.) в което е прието, че : Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне и по изведения материалноправен въпрос : ако единият съпруг е придобил еднолично недвижим имот по наследство, осъществяваното от другия съпруг по време на брака владение води ли до възникване на право на собственост по давност, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 31 /2013 г. на ВКС , І г.о.,, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на материалноправния въпрос дали между съпрузи тече давност е прието, че за частта от имота, която е била индивидуална собственост по наследяване, съпруг не може да се позове на давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл.115,б. „в” ЗЗД.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 98 /21.10.2016 г. по гр.д. № 169 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на жалбоподателя С. Д. С. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.