3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
[населено място] 16. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6114 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на З. С. К. от [населено място], С. област, чрез особения представител адв.П., срещу решение от 11.06.2014г., постановено по в.гр.д.№354/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 20.03.2013г. по гр.д.№1114/2012г. на Старозагорски окръжен съд за уважаване до размер на по 30 000лв. на предявените от С. Ю. А., Б. Р. С. и И. Р. С. искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. Ю. А., Б. Р. С. и И. Р. С. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на исковете над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.45 ЗЗД е осъден З. С. К. да заплати на С. Ю. А., Б. Р. С. и И. Р. С. сумата от по 30 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. К. – съпруг на първата и баща на останалите двама ищци, причинена по непредпазливост в резултат от умишлено причинена средна телесна повреда на 04.08.2010г. от З. С. К..
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: „дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД следва ли да се съобрази с имущественото състояние и имотното положение на лицето, което е осъдено да го заплати”, ”следва ли да се вземе под внимание обективната невъзможност за плащане на обезщетение по чл.52 ЗЗД към датата на постановяване на съдебното решение при определяне размера на обезщетението”, „заложеният в нормата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост предполага ли точно определяне на паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай ; представлява ли обезщетението по чл.52 ЗЗД сурогат на поправянето на вредите; в тази връзка има ли значение имущественото състояние на лицата, които следва да бъдат обезщетение преди датата на увреждането”, ”има ли значение субективното отношение на деликвента към причинените от него вреди при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД”, ”ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза световна и национална, следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл.52 ЗЗД”, „следва ли размерът на паричното обезщетение за неимуществени вреди да съответства на необходимостта за преодоляването им; допустимо ли е да надвишават достатъчния размер”, „може ли да се приеме за завишен размерът на обезщетението ако при сходни случаи съдът е постановил по-ниско обезщетение”. Касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение по т.д.№211/2009г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обесловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономичестката конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика, както и с определение по гр.д.№5586/2013г. на ВК/С, ІVг.о. – относно съответствието на присъденото парично обезщетение с необходимостта за преодоляване на щетите. Посоченото определение по чл.288 ГПК не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът сочи, че „доколкото липсва формирана съдебна практика по поставените въпроси, тяхното разрешаване е от значение за развитие на правото и прилагането на закона”. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2014г., постановено по в.гр.д.№354/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: