О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С., 17.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5484/2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. В. Б., срещу определение № 176 от 29.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 147/2016г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено определение № 619 от 01.06.2016г., постановено по гр. д. № 484/2016г. на Районен съд – Търговище, с което е оставена без уважение молбата му за продължаване на срока за изпълнение на указания, дадени с разпореждане № 1655/18.04.2016г., като на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената срещу ТД на НАП [населено място] искова молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е съобразил и обсъдил изложените в частната жалба възражения и доводите към тях, с което не е изпълнил изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че липсата на данъчна оценка и скица на имота не представлява недостатък на исковата молба съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК.Оспорва извода на съда за проявено от негова страна процесуално бездействие, като обосновава, че съдът е следвало да го уведоми, че исканите съдебни удостоверения са издадени. Поддържа също, че не е обсъдено и другото му възражение, а именно, че сочените документи биха могли да бъдат изискани по служебен път, което ще спести време при разглеждане на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като общо основание по чл. 280, ал.1, ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./ се поставят следните въпроси: 1) „При спорове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, попадат ли удостоверението за данъчна оценка и скица на имота към минимално необходимото съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК?“, 2) „Длъжни ли са страните да следят за издаването на исканите от тях съдебни удостоверения?“ и 3) „Следва ли при преждевременно издаване на съдебно удостоверение, т. е. преди да е внесена дължимата от страната държавна такса за искания документ, съдът да уведоми страната за това обстоятелство?“. Поддържа се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в определение № 82 по ч. гр. д. № 48/2014 г. на ВКС, Първо ГО, определение № 82 по ч. гр. д. № 2327/2014 г. ВКС, Второ ГО и определение № 464 по ч. гр. д. № 455/2010 г. на ВКС, Второ ГО., а по втория и третия въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол.
Ответната страна ТД на НАП- [населено място] не изразява становище по жалбата.
С определение № 33 от 26.01.2017 г. настоящото дело на ВКС е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на решение от Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2015 г.
ВКС, състав на III г. о., като констатира, че по тълкувателно дело № 4/2015 г. на Общото събрание на гражданска колегия е постановено тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 г. на ВКС, намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК производството започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на частната касационна жалба по допустимост.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е започнало по предявен от [фирма] против ТД на НАП [населено място] иск за преустановяване от страна на ответника на неоснователни действия по отношение поземлен имот с идентификатор 73626.508.55.14, находящ се в [населено място], [улица]. С разпореждане № 1655 от 18.04.2016 г. съдът е указал на ищеца, че исковата молба е нередовна и му е даден едноседмичен срок да изправи констатираните нередовности, а именно: да представи данъчна оценка и скица на имота, като за изпълнение на тези указания да се издадат съдебни удостоверения след внасяне на ДТ в размер на по 5.00 лв.; да впише исковата молба; да представи доказателства за представителната власт на пълномощника, подал молбата; да конкретизира крайното си искане; да представи доказателства за активна процесуална легитимация; да посочи доказателствените си искания, като писмените доказателства представи с препис за ответника. Съдът е разпоредил на ищеца да се издадат две съдебни удостоверения, които да му послужат пред [община] и С. Т., съответно за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и скица на имота. Същите са изготвени на 19.04.2016 г., но не са получени от ищеца, или негов представител. Разпореждането е било надлежно връчено на 03.05.2016 г. На 13.05.2016 г. /дата на пощенско клеймо 10.05.2016 г. / в съда е депозирана молба от ищцовата страна,чрез пълномощника й, с която част от дадените указания са изпълнени, а именно – представено е пълномощно за лицето, подало молбата, и е конкретизирано искането – да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, изразяващи се в изпращане на покана с изх. № 22318-102/11.03.2016г., с която ответникът заявил, че липсва основание за управление на имота от ищцовото дружество, поради което е било необходимо същият да се освободи и да се предаде на служители на ТД на НАП, тъй като бил отнет в полза на държавата с решение № 53/08.01.2009г. на Окръжен съд – Търговище и дружеството е поканено в 30-дневен срок да отстрани всички стоки и друго имущество от търговския обект и прилежащите към него складови помещения. С молбата са представени и доказателства за внесена държавна такса в размер на по 5. 00 лв. за издаване на съдебни удостоверения, като е направено искане на основание чл. 63 ГПК едноседмичният срок за изправяне на нередовностите – вписване на исковата молба, представяне на скица и удостоверение за данъчна оценка – да бъде продължен, с мотив, че е необходимо технологично време за снабдяване с документи. С разпореждане от 13.05.2016 г. съдът е продължил срока, на основание чл. 63 ГПК, като е предоставил нов двуседмичен срок, считано от 11.05.2016 г. т. е. след изтичане на първоначално определения. Този нов определен срок е изтекъл на 25.05.2016 г., като до изтичането му ищецът не е изправил нередовностите на исковата молба. На 26.05.2016г. ищецът е депозирал втора молба с искане двуседмичният срок да бъде продължен на основание чл. 63 ГПК с още две седмици, която молба съдът с определение № 619 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 484/2016 г. е оставил без уважение, след което е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото.
За да потвърди обжалваното определение във връзка с наведените доводи въззивният съд е обосновал, че за съда не съществува задължение да уведомява страните, че е уважил молбата им за издаване на съдебно удостоверение – те следва да следят за това обстоятелство. Приел е, че молбата за ново удължаване на срока е подадена след изтичане на първоначално удължения, поради което правилно е оставена без уважение като неотговаряща на изискванията на закона.
Първият формулиран от жалбоподателя въпрос по същество е обусловил решаващия извод на съда, поради което е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не се обосновава наличието на поддържаната допълнителна предпоставка. С Определение № 82/20.02.2014г. по ч.гр.д. № 48/2014г. на ВКС, Първо г.о., е дадено разрешение на различни правни въпроси: „за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и следва ли при затруднение да се представи удостоверение за данъчна оценка съдът да я определи съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК“. В конкретния случай по делото било представено удостоверение, че за конкретните имоти няма данъчна оценка, тъй като не са декларирани и е направено искане да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал.3 ГПК. Касационната инстанция е приела, че нормата на чл. 70, ал.3 ГПК е приложима когато за спорното право няма нито данъчна оценка, нито пазарна цена и затова определянето на цената на иска съставлява затруднение, но доколкото в конкретния случай по делото имало данни за пазарна цена на спорното право, то чл. 70, ал.3 ГПК не се прилагал. Настоящият случай е различен, поради което не се обосновава твърдяното противоречие. С определение № 464 по ч. гр. д. № 455/2010 г. на ВКС, Второ ГО е дадено правно разрешение на въпроса: „съставлява ли непредставянето към исковата молба на скица от кадастралната карта нередовност на исковата молба или се касае до непълнота на доказателствата, в който случай съдът е длъжен да се произнесе по основателността на иска, а не да прекратява производството по делото“. В настоящия случай решаващият мотив за връщане на исковата молба, който въззивният съд е приел за правилен, е че неизпълнението на дадените указания препятства установяването на цената на иска, което прави невъзможно определянето на държавната такса, а липсата на такава е основание за нередовност на исковата молба, каквато е и невписването на последната с оглед предмета на делото. Поставеният въпрос в соченото определение е разгледан в контекста на редовността на исковата молба с оглед изискванията за индивидуализация на недвижимия имот, а в обжалваното определение като обуславящ определянето цената на иска и вписването на исковата молба и в този смисъл няма идентичност, за да се извърши преценка за наличие на евентуално противоречие. Определение № 82 по ч. гр. д. № 2327/2014 г. ВКС, Второ ТО, не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По поставените втори и трети въпрос, макар да има произнасяне от въззивния съд, не са обуславящи за решаващите му изводи. Същевременно не е налице и поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса за задължението на съда да уведомява страната за издаване на исканите от нея документи е формирана константна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, според която на страната се изпраща призовка само в изрично предвидените случаи /за съдебно заседание, при връчване на препис от жалба и книжа, указания на съда/, както и когато е постановен съдебен акт, подлежащ на обжалване. Уведомяването на страната за издаване на искано съдебно удостоверение не е сред визираните хипотези.
В обобщение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпреки изложеното за пълнота на изложението следва да се посочи, че негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост върху всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта /в този смисъл е ТР№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС/. В конкретния случай ищецът не е посочил действия, с които ответникът да смущава упражняването на правото му на собственост, чието преустановяване да цели. Напротив, той сочи, че ответникът му е изпратил покана да освободи имота, тъй като същият е собственост на държавата. С това действие ответникът не смущава упражняването на правото на собственост на ищеца, а оспорва същото, като твърди че собственик на имота е държавата. Условие за редовност на исковата молба е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК/ – да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича, както и да посочи в какво се състои искането му /чл. 127, ал.1, т. 5 ГПК/. Ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявения иск и дадената такава не обвърза съда. Тя се определя въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането. В конкретния случай ищецът твърди, че е собственик на описания имот и ответникът оспорва правото му на собственост, а не, че ограничава същото чрез конкретни въздействия. При така изложените факти се обосновава извод, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване на правото си на собственост върху имота, а не за несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта, какъвто е предметът на негаторния иск според ТР 4/2015г. на ОСГК на ВКС. Поради това обжалваният акт се явява правилен по резултат.
Следва да се посочи и това, че изискване за редовност на исковата молба съобразно чл. 127, ал.1,т. 3 ГПК при оценяемите искове е посочването на цената на иска, а съобразно чл. 128, т. 2 ГПК към нея следва да се приложи документ за внесена държавна такса. Съгласно чл. 72, ал. 2 по искове за собственост се дължи държавна такса в размер на 4% върху ј от цената на иска, която определена съобразно правилото на чл. 69, ал.1,т. 2 ГПК е равна на данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната стойност на вещното право. Следователно за да се определи цената на иска, респективно дължимата държавна такса следва да се представи удостоверение за данъчна оценка на имота, а при данни за липса на такава – документ, установяващ пазарната стойност. Съгласно чл. 114, ал.1, б. „в“ от ЗС във връзка с чл. 112, ал.1, б. „ з“ и б. „а“ ЗС исковите молби за собственост подлежат на вписване. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3/19.07.2010г. по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГК на ВКС, вписването на исковата молба не е условие за нейната редовност, но когато ищецът не е вписал исковата си молба в дадения му от съда срок, съдът може да я върне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 5484/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 от 29.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 147/2016г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: