О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
Гр.С., 17.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5514 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Х. срещу решение №.152/13.10.16г. по г.д.№.365/16 на Варненски апелативен съд-в частта, с която е потвърдено решение №.64/31.05.16г. по г.д.№.73/16 на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане за 1/2ид.ч. от недвижим имот.
Ответните страни Г. Ш. А., Е. М. М., действаща със съгласието на майка си Г. А., и Р. М. М. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е намерил предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за неоснователен за 1/2ид.ч. /искът е предявен само от един от двамата наследника (дъщеря и син) на прехвърлителя/ предвид установено надлежно изпълнение на задължението за издръжка и гледане. В. инстанция е приела, че ответниците са доказали, че са полагали за наследодателя на ищцата М. Т. необходимите грижи за гледане и издръжка в пълен обем през цялото време. Посочила е, че при изпълнението на договора приобретателят може да бъде подпомаган и от своите близки в приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др.- тъй като в преобладаващата им част се касае до заместими по вид и естество действия, както и че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник – като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението на другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87 ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия /ТР 6/15.05.12 по т.д.№.6/11, ОСГК на ВКС/. Съдът е обсъдил начина на живот и грижите, които са били полагани за прехвърлителя преди и след сключването на договора. Приел е, че доведените от ответниците свидетели са установили, че от 1992 до смъртта си прехвърлителят е живял в прехвърления имот, върху който е запазил правото си на ползване – до м.05.2013 с Е. Н. /майка на Г./, а от 2012 – и с Г. и двете й деца – Е. и Р. /негови внуци/; очакванията му са били животът му да продължи в едно домакинство и в тази семейна среда, при отношения и условия, каквито са били до момента на сключване на договора – и именно това е установено по делото. Съдът е кредитирал показанията на доведените от ответниците свидетели, които са имали преки и непосредствени, дълготрайни и почти ежедневни впечатления, вкл. до смъртта на прехвърлителя, върху отношенията между страните по договора и полаганите грижи. Те еднозначно сочат, че именно Г. и сънът й Р. са се грижили за М. Т., той е бил много добре обгрижван и винаги с чисти дрехи, спретнат, с приготвена домашна храна; самата Г. го къпела, Р. го бръснел, а Т. нееднократно изразявал пред съселяните си задоволството си от грижите. Дори изреченият мотив за сключването на договора бил, че е доволен от грижите на ответниците и след смъртта си не желае синът му /живял на семейни начала с първата ответница и баща на втория и третия ответник/ да ги изгони от имотите. При това положение без значение е, че прехвърлителят е споделял една стая с Г. и Е., а в другата са живеели Р. и съпругата му с детето им. По делото е изясненно, че къщата /новата/ е имала само две стаи /старата къща очевидно не се е ползвала/ и по тази причина домакинството е било разпределено така да обитава стаите. Нещо повече, дворното място с къщата и селскостопанските постройки в [населено място] са били прехвърлени от М. Т. на майката на Г.-Е. Н., с договор за издръжка и гледане от 2010г., поради което следва да се приеме, че Г. е изпълнявала задълженията си по процесния договор именно при условията, при които страните са живели преди това, но вече в свой имот, станал такъв поради наследяване от майка й. Дори да се приеме, че не винаги самият Р. е могъл да дава издръжка и грижи за дядо си М. поради отсъствието си от страната, то неговата майка и приобретател по договора Г. е полагала тези грижи и давала издръжка. Дори да се приеме, че трудовите смени на Г. и Р. са съвпадали, то в дома е живяла съпругата на Р., която е отглеждала детето си, като Т. е имал на разположение нейната подкрепа. Изолирани и неподкрепени от останалите доказателства са били показанията на св. Ф. Х., че е намерила М. Т. паднал на земята и не можел да стане, а нямало кой да му помогне, като пътната врата била заключена. Съдът е намерил за неоснователни възраженията за рязкото спадане на теглото на прехвърлителя. Посочил е, че такова драстично спадане в последните години и дни не е било констатирано /предвид показанията на свидетелите и отбелязванията в медицинските документи от личния лекар на Т./, като очевидно той е имал хронични заболявания, които обаче не са довели до неговата смърт. Самият Т. не желаел да посещава лекари – като отказвал посещения и на дъщеря си Р.. Поради това макар в последните 10 дни да е бил на легло и да не е имал сили, това не поставя ответниците в забава по отношение на задължението им по алеаторния договор – тъй като именно самият прехвърлител е отказвал да бъде преглеждан. При това положение е формиран извод, че длъжниците са изпълнили в пълен обем и съобразно уговореното като предмет на договора съдържание на престацията – да осигурят според конкретните нужди грижи, гледане и издръжка на прехвърлителя, и искът е неоснователен.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 и извежда следните въпроси:
1. „Дали е налице неизпълнение на договор за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато пряко задължените лица не дава издръжка и не полага грижи за прехвърлителя в обичайните и разумни граници?”; 2. „Дали е налице неизпълнение на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато пряко задължените лица не престират пряко уговореното?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените въпроси съдържат условие, което не е налице. В. съд не е приел, че пряко задължените лица не дават издръжка и не полагат грижи за прехвърлителя в обичайните и разумни граници, респективно че не престират пряко. Напротив, изрично е посочил, че очакванията на прехвърлителя са били да продължи живота си в същото домакинство и семейна среда, при условия, каквито са били до момента на сключване на договора – и това е установено по делото – ответниците са полагали грижи за него, винаги е бил с чисти дрехи, спретнат, с приготвена домашна храна, самият той нееднократно е изразявал задоволството си от полаганите грижи, а доколкото въпреки състоянието си е отказвал да бъде преглеждан и лекуван, ответниците не са били в забава; грижи са полагали и Г., и Р., като първата, в негово отсъствие, е престирала изцяло. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното поставените въпроси са неотносими към решаващата воля на съда и не съставлява годно общо основание за допускане на касация съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.152/13.10.16г. по г.д.№.365/16 на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: