Р Е Ш Е Н И Е № 428
София,18.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1097/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. и Р. Н. П. ,чрез процесуалния им представител адв.Т. И. срещу решение №17 от 01.04.2010 год. , поправено с решение №195 от 15.05.2010 год. и двете по гр.д. № 252/2009 год. на Бургаския апелативен съд , с което касаторите са осъдени да заплатят на П. Г. С. и Н. Р. С. сумата от 4 184,15 лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка от 26.07.2000 год., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане и 61 лв. разноски по делото и на Т. Х. М. сумата от 8 880 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за групов строеж от 11.05.1999 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 284,80 лв., присъдени по компенсация.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове за неустойка да бъдат отхвърлени.
Ответниците по касация Т. Х. М. ,П. Г. С. и Н. Р. С. чрез процесуалните си представители адв. Б. и С. оспорват касационната жалба по същество , в писмен отговор.
С определение № 954/20.07.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос относно последиците от забавата на длъжника съобразно разпоредбата на чл. 96 ЗЗД.
Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК решение № 671 от 20.10.2008 год. по т.д. №290/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение № 749 от 28.09.2001 год. по гр.д. №130/2001 год. ,ІІ г.о. С оглед на това и доколкото цитираните решения са постановени при условията на чл. 218а ГПК /отм./ и нямат задължителен характер, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1т.2 ГПК.
В изпълнение разпоредбата на чл. 291 ,т.1 ГПК, Върховният касационен съд , състав на 3-то гр. отд. приема следното:
Разпоредбата на чл. 96 ЗЗД предвижда, че когато кредиторът е в забава рискът преминава върху него;ако и длъжникът е бил в забава той се освобождава от нейните последици.
С решение № 671 от 20.10.2008 год. по т.д. №290/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че при договор за изработка / строителство/, когато кредиторът е в забава при изпълнение на поетото от него задължение да построи и предаде в определен срок жилищен обект , рискът преминава върху него и той следва да понесе неблагоприятните последици от собственото си неизпълнение , включително и рискът от увеличението на цената на труд и материали , както и настъпили инфлационни процеси след уговорения срок за построяване и предаване на жилището.
С решение № 749 от 28.09.2001 год. по гр.д. №130/2001 год. ,ІІ г.о., в друга хипотеза / договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане/съдът също приема, че съгл. чл. 96,ал.1 ЗЗД ако кредиторът изпадне в забава , длъжникът се освобождава от последиците на своята забава , но продължава да бъде в неизпълнение.
С обжалваното решение, макар по делото да е установено, че ищците П. и Н. С. и Т. М. да били в забава в изпълнение на своите задължения във връзка с плащането на договорените парични вноски , с които строителството се финансира, /първите двама по договора за изработка, сключен с ответниците на 26.07.2000 год. , а втората с договора за групов строеж от 11.05.1999 год./ , ответниците са осъдени да заплатят договорна неустойка поради неизпълнено задължение за предаване на обектите в договорения срок.С оглед на това въззивният съд е приел, че забавата на кредитора не освобождава длъжниците от отговорност за неизпълнение на тяхно насрещно задължение.
Настоящият състав на ВКС, 3 г.о. счита, че правилно е становището, респ. отговора на поставения правен въпрос ,даден в първата група решения, което намира опора и в разпоредбата на чл. 96,ал.1 ЗЗД.
При това разрешение на въпроса обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна.
По делото е установено, че между П. Г. С. от като поръчващ и Р. Н. П. като изпълнител , е сключен договор за изработка от 26.07.2000 год., по силата на който поръчващият е възложил , а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение строителство на описаното в договора жилище в жилищна сграда в [населено място], до 30.04.2001 год. Съгласно чл. 3 от договора страните са се договорили изработката да се извърши със средства на поръчващия като е договорено общо възнаграждение в размер на 23 000 щ.д.Страните са се договорили възнаграждението да бъде изплатено на части, както следва: 9000 щ.д. при подписване на договора , 9000 щ.д. до 31.12.2000 год., които при възможност на поръчващия ще се изплащат на ежемесечни вноски, 5 000 щ.д. до 30.04.2001 год. Съгласно чл. 15. от договора при неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения, същите дължат на поръчващия лихва в размер на О. върху целия размер на продажната цена от датата на забавата. На тази уговорка по договора ищците П. Г. С. и Н. Р. С. основават своята претенция за неустойка по чл. 92 ЗЗД.
По делото не се спори, че строителството не е извършено в договорения срок. Същевременно доказателствата по делото сочат, че ищците не са изпълнили точно поетото от тях задължение за финансиране на строителството.
Видно от приетото от въззивната инстанция заключение на СИЕ №1775/02.03.2010 год. направените от ищците вноски по този договор са както следва : с квитанция по приходен касов ордер от 02.08.2000 год. е внесена сумата от 1 500 щ.д., на 20.09.2000 год. с приходен касов ордер/ПКО/ е внесена сумата 950 щ.д., на 06.11.2000 год. – 2 000 щ.д. , на 04.12.2000 год. -2 000 щ.д., на 07.12.2000 год. – 1 000 щ.д., на 02.04.2001 год. – 2150 щ.д. и на 02.07.2001 год. 150 щ.д. Общо по този договор/ обозначен като „договор за изработка” и „договор за строителство” в посочените платежни документи/ са платени 9750 щ.д. Налице са и три вноски, направени както следва: на 04.01.2001 год. в размер на 1600 щ.д., на 26.04.2001 год. в размер на 2150 щ.д. и на 01.06.2001 год. в размер на 2 000 щ.д. , с посочено основание „ вноска по апартамент” и „изплащане на апартамент”. По делото са представени 3 броя квитанции към приходни касови ордери за внесени суми, както следва : 3 500 щ.д. на 14.07.2000 год. ; 3000 щ.д. на 17.07.2000 год. и 1000 щ.д. на 20.07.2000 год. И за трите суми в представените квитанции е отбелязано , че се внасят по предварителен договор.Между страните е имало такъв договор с дата 17.07.2000 год. по който Р. П. и В. П. като продавачи са се задължили да продадат на П. Г. С. притежаваното от тях право на строеж за обекта, който е бил предмет и на последващия договор за изработка / строителство/ като е договорена цена и график на плащане, идентични с тези по втория договор. В друго производство / гр.д. № 4699/2005 г. на БРС/ ищците са се позовали на тези плащания като извършени по договора, с което правото на строеж е прехвърлено. Видно от договора за покупко- продажба на правото на строеж, сключен с нот. акт № 1, том ІV , рег. №3320, д. №328/2000 год. от 26.07.2000 год. правото на строеж е продадено за сума в размер на 14 200 лв. като към датата на подписване на договора купувачите са заявили, че са получили част от договорената сума в размер на 5 800 лв. С оглед на изложеното не може да се направи категоричен извод дали ищците са останали задължени и за каква сума по договора за изработка. Последното е без обуславящо правно значение в настоящия спор. Дори да се приеме, че всички посочени вноски са по договора за изработка, което обуславя извод, че договореното възнаграждение от 23 000 щ.д. / виж заключение на СИЕ №979/04.02.2010 год. , таблица 1 на стр. 4 по в.д. №252/2009 год. на БАС / е изплатено, изпълнението не е точно, доколкото плащанията не са направени по договорения от страните график.
Претенцията на ищцата Т. Х. М. се основава на разпоредбата на т.12а от договор за групов строеж от 11.05.1999 год., с който ответниците Р. П. и В. П. са се задължили да участват в груповия строеж с лични материали, както и организират цялото строителство на жилищната страда в [населено място] , а Т. М. да участва с лични средства, съставляващи левовата равностойност на 33 000 щ.д. Според цитираната разпоредба, ответниците Р. П. и В. дължат неустойка ако сградата не бъде завършена в договорения 18 месечен срок след изтичане на три месеца от забавата в размер на левовата равностойност на 10 ДМ за всеки просрочен ден. В т. 1б от договора, страните са се договорили и досежно графика, в който М. следва да внесе договорената сума от 33 000 щ.д. По делото няма спор, че сградата, в която М. е следвало да получи обекти не е била завършена в уговорения 18 месечен срок. Същевременно по делото е безспорно установено, че дължимите от М. суми не са внасяни в съответствие с този график. / данни за това виж заключение от 01.10.2004 год. по гр.д. № 2387 / 2003 год. на Бургаския районен съд – стр. 5 от заключението/.
При тези данни и с оглед отговора на поставения правен въпрос изводът на въззивният съд , че ответниците дължат претендираната неустойка за забава в изпълнение на поетото от тях задължение за извършване на строителството, не може да бъде споделен. В случая изграждането на жилищната страда, в която са се намирали обектите, които е следвало да получат ищците по делото, предвид конкретните договорки в сключените договори , е било обвързано и в зависимост от изпълнение на тяхното насрещно задължение за заплащане на договорените суми в договорения от страните график.Обстоятелството, че те като длъжници по това задължение са били в забава освобождава кредиторите по него / ответниците/ от последиците на тяхната собствена забава по задължението за изграждане на сградата в срок – в случая от заплащане на неустойка като форма на гражданска отговорност поради неизпълнение.
С оглед на изложеното,обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което исковете за неустойка в уважения размер се отхвърлят.
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 291,20 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №17 от 01.04.2010 год. , поправено с решение №195 от 15.05.2010 год. и двете по гр.д. № 252/2009 год. на Бургаския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. С. и Н. Р. С. от [населено място] срещу Р. Н. П. и В. Д. П. от с.гр. , иск за неустойка за размера от 4 184,15 лв. – за забавено изпълнение по договор за изработка от 26.07.2000 год., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане и предявеният от Т. Х. М. от [населено място] срещу Р. Н. П. и В. Д. П. иск за неустойка за забавено изпълнение по договор за групов строеж от 11.05.1999 год., за размера от 8 880 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П. Г. С., Н. Р. С. от [населено място] и Т. Х. М. от с.гр. да заплатят на Р. Н. П. и В. Д. разноски в размер на 291,30 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: