5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 18.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2466 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16160/2.VІ.2015 г. на [община], подадена против въззивното решение № 731 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 280/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 463/20.ХІ.2014 г. на РС-Карлово по гр. дело № 759/2014 г. С последното, в пр-во по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, е било признато за установено спрямо общината настоящ касатор, че тя дължи на пловдивското [фирма] следните четири суми: 1./ В размер на 13 800.30 лв. (с вкл. ДДС), представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки (дизелово гориво и двигателно масло) по данъчна ф/ра № 2397 от 23.VІІІ.2013 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.V.2014 г./ и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 4 921.06 лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки (дизелово гориво) по данъчна ф/ра № 2418 от 9.Х.2013 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.V.2014 г./ и до окончателното й изплащане.; 3./ В размер на 918.02 лв., представляваща мораторна лихва върху първата от горепосочените две главници за периода от датата, определена като падеж на задължението /23.ІХ.2013 г./ и до 19.V.2014 г.; 4./ В размер на 262.98 лв., представляваща мораторна лихва върху втората от горепосочените две главници за периода от датата, определена като падеж на задължението /9.ХІ.2013 г./ и до 19.V.2014 г.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в тази връзка се инвокира довод, че за да бъдел уважен иск за реално изпълнение с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, била необходима „пълна изправност на кредитора (изпълнителя) по делото”, каквато обаче не се установявала от събраните при разглеждането му доказателства. Поради това се претендира касиране на обжалваното решение на Пловдивския ОС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените четири положителни установителни иска на [фирма]-гр. Пловдив, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, да се отхвърлят в предявените по делото техни размери – като неоснователни и недоказани, а в резултат на общината да се присъдят всички направени в този процес съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на отменения процесуален кодекс решения на отделни състави от второто отделение на неговата гражданска колегия през 2004 г. (Р. № 179/28.V.2004 г. по гр.д. № 1466/2003 г. и Р. № 109/27.VІІ.2004 г. по гр. д. № 1425/2003 г.), по следния правен въпрос: „Допустимо ли е неизправната по договор страна да претендира реално изпълнение по договор, ако самата тя е неизправна?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от пловдивското адвокатско д-во „Ш. и Ко”, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС „или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК”. Ето защо посочените от общината касатор две решения на отделни състави от второ отделение на гражданската колегия на ВКС, постановени през 2004 г., т. е. при действието на отменения граждански процесуален кодекс, евентуално биха обусловили допустимост на касационния контрол в друга хипотеза – тази по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай, за да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на 4-те обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на ответното по касация търговско д-во, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, въззивната инстанция е приела, въз основа на данните по делото, че те са с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл.327, ал. 1 ТЗ и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а също и че „фактурите са подписани от представител на купувача и получаването на стоките не се оспорва, а се спори по фактурираната цена”: с довод, че не отговаряла на посочената в спесификацията единична цена, че липсвали декларация за съответствие и анализно свидетелство, а неиздаването от продавача на задължителните към всяка фактура стокови разписки и касови бележки, „съставлявало неизпълнение на договора в степен, освобождаваща купувача от отговорността да заплати доставената стока”. При установен в хода на проведеното пълно главно доказване по делото положителен факт, че в [община] „са налични посочените във фактурите декларации за съответствие и анализно сидетелство, както и че към всяка от процесните фактури са издавани стокови разписки и касови бележки”, решаващият правен извод на Пловдивския ОС, обусловил изхода на това дело е бил в противоположна посока: за изправност на доставчика. Следователно релевираният от общината касатор по един твърде неясен начин правен въпрос се явява такъв с изцяло хипотетичен характер: не той е обуславящият изхода на процеса във въззивното производство и затова е безпредметно обсъждането му на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 731 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 759/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2